Последните данни за брутния вътрешен дълг на България показват, че той достига нива от 43,629 милиарда евро, което е с 1,229 млрд. повече от края на юни 2023 г. (брутният вътрешен дълг включва публичния дълг на страната, както и задълженията на частния сектор към чужди финансови институции). С растежа на икономиката е нормално задълженията на компаниите да се увеличават, но проблемът е в публичния дълг на страната, който расте с бързи темпове. А България рискува да изгуби статута си на ниско задлъжняла страна, това коментира Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката, в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев.
„През 2021 г. публичният дълг бе около 20 млрд. лева, а сега е към 50 млрд. лева и заради бюджетните дефицити, които се очертават по 6-7 млрд. и повече на година, след 3 години ще надминем 70 млрд. лева, което е изключително много, според мен. Аз съм привърженик на по-нисък публичен дълг и на бюджети без дефицити, дори с излишъци в добри години като последните.“
Голяма част от дефицита в бюджета се дължи на заложените социални разходи, които се увеличиха в последните години. Гостът обясни, че не е трябвало да се стига до този етап на завишени социални харчове, тъй като това не оправдава тегленето на дълг всяка година. Това отваря и въпроса с погасяването на тези задължения, тъй като страната е в тежка демографска криза.
Раждаемостта в България е на изключително ниски нива в последните 12 години, въпреки че отбеляза лек ръст през 2023 г., но това увеличение не е достатъчно, за да спре демографския проблем. В други страни има различни политики и стимули за насърчаване на раждаемостта.
„Моето предложение от последните 2 години е на родители на новородено дете да се дават до 25 000 лева. Когато казвам до 25 000 не казвам, че всички автоматично трябва да получават тази сума. Трябва да има критерии, които са предмет на дълбоко обществено обсъждане, но да се взима предвид: образователен ценз, принос към социалноосигурителната система и др.“
В последните седмици чуждестранни компании обявиха изтеглянето си от България, а чуждестранните инвестиции са на изключително ниски равнища. Събеседникът обясни, че преките чуждестранни инвестиции преди години са формирали около 30% от БВП, докато сега те са в диапазона между 1-2%. Това се дължи на политическия хаос, лошия имидж на страната и недостатъчната европейска интеграция, като все още България не е член на еврозоната и пълноправно в Шенген.
В страната липсва и информационна кампания около приемане на еврото, като изглежда, че политическите играчи отказват да направят усилие в тази посока.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.