Ако сме в еврозоната, ние ще се възползваме от ползите от общата валута, а сега само плащаме цената. Eвропейската икономика динамизира българската още преди да влезем в Европейския съюз. Това заяви доц. Даниела Бобева от Института за икономически изследвания на БАН и преподавател по финанси и международна икономика във ВУЗФ в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.
"Ние правихме в продължение на 4 години икономически растеж повече от 6%, което е значително повече от средното за ЕС. По показател чуждестранни инвестиции, като дял от БВП в продължение на 3 години бяхме шампион в ЕС. Имахме много голям динамизъм по отношение на сектори, които бяха много депресивни. В много отношения нашата икономика показа изключително голям капацитет. Имаше и негативни рекорди, като един от най-високите дефицити по текущата сметка - над 22%".
Ортодоксалната теория казва, че валутният борд е много твърд механизъм, който не позволява динамиката в икономиката, вътрешните и външните фактори на икономиката не могат да бъдат абсорбирани от валутния борд, обясни доц. Бобева. "Но българският валутен борд всъщност елиминира много от аргументите на тази конвенционална теория. Той не само че издържа на тези изключително волатилни години, защото ние такава криза не сме виждали от много десетилетия. Устойчивостта на този режим бе доказана и в едни много хубави времена, когато икономиката вървеше нагоре и някои анализатори твърдяха, че прегряваме икономиката".
"Ние взехме динамизма на членството, но след това платихме и цената на членството. Защото когато се срина европейската икономика, когато европейските инвестиции се сринаха, над 25% на годишна база, оцеля и борд, и всичко, и икономиката започна да се възстановява".
Въвеждането на валутен борд бе изключително правилно решение, подчерта доц. Бобева. "Последните 20 години го доказват. Това, че всички политически сили подкрепят този режим, е изключително постижение на политиците, които ние традиционно критикуваме. Това е постижение и на българските граждани за търпението и разбирането".
"Проблемът не е в това, което сме направили, а в това, което не сме направили. Ние не сме сгрешили нито по отношение на установяването на валутния борд, нито по отношение на членството в ЕС, а по отношение на това, което не направихме".
Факт е, че само България и Швеция, в продължение на три конвергентни доклада, повече от 7 години спазваме всички Маастрихтски критерии, при положение, че никой друг не ги спазва, това е резултат от добрата фискална политика и е рамката, върху която трябва да се надграждат и факторите за растеж, които трябва да ни тласнат по-напред, подчерта Бобева. "Ние сме боязливи, не правим политики, които да насърчават растежа, да ни изтласкат към бързорастящите икономики".
По думите на доцента пряката свързаност с Европейския съюз и фактът, че забравихме, че има свят и извън него, бе основната причина за срива на българската икономика.
"Еврозоната е място, където се създават още по-големи възможности за догонване. Ако сме в еврозоната ние ще се възползваме от ползите от общата валута, а сега само плащаме цената".
Защо е сбъркана политиката ни за миграцията и как не използваме адекватно свободния европейски пазар в полза на българския трудов пазар? В какво се състои тоталния неуспех на българските институции да се възползват от възможностите, предоставяни от свободния европейски пазар? Каква е връзката между евроскептицизма и успеха на интеграцията ни в ЕС? Кои са нещата, които са изцяло в българска власт по отношение на членството на България в ЕС? Забравила ли е България, че има свят, че има икономики извън ЕС?
Вижте целия коментар: