България възприема себе си като важна туристическа дестинация. Изпращаме пореден летен сезон, който трябва да даде изводи за това как работим в сферата. Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: „Какъв туристически сезон изпраща България“.

Константин Занков, главен експерт в Институт за анализи и оценки в туризма, маркетинг и бизнес консултант

„Изпращаме добър туристически сезон, като говорим за туризъм – говорим за всички форми, а не само за море. При някои пазари има доста добро увеличение и възвръщаме нивата от 2019 г. и дори ги надминаваме. При други пазари като германския имаме спадове и все още не може да си върнем нивата от 2019 г. Лятото започна малко по-слабо, говорейки за юни месец, а после през юли и август традиционно е пълно и през септември се надяваме да имаме по-удължен сезон, заради по-хубавото време, което го има в някои части на черноморието и не само. Стремим се да увеличим сезонността и това е важно да го правят всички предприемачи на черноморието, за да може един пътешественик когато отиде в хотела през септември или началото на октомври да има какво да прави, а не само да разчита само на хотелските услуги. Пазари като Полша, Румъния и Великобритания се представиха много добре това лято и имаме ръст там. Това, което видяхме, е че хотелите, които направиха добра дигитална трансформация и имаха активен интернет маркетинг, се адаптираха и успяха да извлекат повече възможности, резервации и повече сигурност и устойчивост.“

Димитрина Горанова, председател на Управителния съвет на Асоциация на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА)

„Този туристически сезон може да се отбележи с две неща – това е петият сезон от началото на кризата и първият, в който нямаше никакви турбуленции и сериозни сътресения по време на активния сезон. Вторият факт, който трябва да се отчете, е че имаме обратна връзка от сериозни големи западноевропейски туроператори, които припознават България вече не като евтина дестинация, а като „value for money” (добра услуга спрямо цената). Това е много добър знак за развитието и промотирането на България като дестинация в чужбина и означава, че се налагаме по-добре на международния пазар. Малко по-различна е ситуация, когато говорим за вътрешността на страната и така наречените обиколни групи – културно-историческият туризъм, защото там бизнесът се възстановява с най-бавни темпове. Това, което наблюдаваме тази година, е че цените за тези продукти стават неконкурентни на база наши основни конкуренти като Румъния, които имат много по-голям брой посетители за много по-ниска цена на пакетите. Трябва да излязат и статистическите данни за септември, като цяло очакваме един по-силен летен сезон, но все още имаме съмнения дали ще сме достигнали нивата от 2019 г.“

Димитър Попов, Penguin травъл

„Това е много сложен въпрос, тъй като ако питате нашите политици или Министерството на туризма – всички казват, че е много по-добре и много повече нощувки. А реално вече спряхме да говорим за нощувки и приходи от нощувки, а говорим за брой туристи, което нищо не означава за нашия туризъм. Има други показатели (важни за туризма) като: брой нощувки, средна годишна заетост, приходи от нощувка и тн. Ако някой каже, че е имало повече туристи, но въпросът е колко нощувки са реализирани и какви са приходите. Също така трябва да различим туризма по черноморието и вътре в страната. Моето впечатление е, че ако въпросът - дали е успешен туризмът по морето, е спорен, то за вътрешността за страната съм почти сигурен, че бележим ръст във всяко едно отношение.“

Венцислав Венев, Български туристически съюз

„Основно този сезон бе представен от българския турист, без него нямаше да можем да отчетем такъв резултат. Основните чужденци, които идват са съседите ни от Румъния и много малко европейци. Доста отстъпихме от позициите ни на европейския пазар. Трябва да обърнем внимание и на информационните центрове. Тези, които се намират в градовете, не са удобни за туристите. В общините, в които има информационни центрове, да се вземе решение и да се разреши на местните туристически дружества да маркират туристическите маршрути от самите центрове на градовете. Дигитализацията също е много важен момент. Ние нямаме единен дигитализиран продукт в България, където да има възможност туристът, когато пристигне да може да получи информация. Това са изводите, които може да направим от този сезон – трябва да обърнем внимание на българския турист и когато дойде чужденец да може да го обслужим, както той очаква. Като основен извод, който може да изведем за туризма през сезон 2024 – изключително горещо лято, много посещения, но сравнително краткосрочни в рамките на 3-5 дена, основно български туристи и туристи, които не са готови да платят големи пари, за да получат една по-всестранна и задълбочена услуга, а туристите, които са готови да направят това са сравнително малко и точно тях губим и те отиват в чужбина.“

Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите (ВАРХ) и генерален мениджър на хотели AQUA

„Туристическият сезон, който изпращаме, е доста противоречив, труден и изпълнен с много предизвикателства. Преди години предизвикателствата бяха форсмажорни, а сега са от друго естество, но определено всеки сезон е непредсказуем пред бранша. Обемите, които очаквахме не се случиха, от друга страна сезонът от година на година става все по-кратък и това нас много ни притеснява, защото можем да посрещнем и да обслужим доста по-голям обем от туристи. Добрата новина е, че като инфраструктура и модернизация на хотелите и като качество на туристическата услуга, със сигурност смятам, че е на доста високо ниво. Хубаво е да се гледа в посока глобално развитие на черноморския ни туризъм, защото липсата на чартъри дава отражение, а липсата на магистрала между Варна и Бургас също.“

През годините водещата идея на българския туризъм е да стане целогодишен. Това означава да намери дестинации, различни от плажните.

Летният сезон продължава да има различна продължителност в зависимост от климатичните условия. България продължава да търси варианти да се справи със сериозната конкуренция на дестинации като Гърция и Турция.

Изглежда, че българските туристи проявяват достатъчно интерес към родните места за почивка. Привличането на повече чуждестранни такива обаче, зависи от това да се укрепим освен като плажна и като културна дестинация.

Изглежда, че българските градове има какво да предложат и привличат повече хора с културен туризъм. Продължава обаче да стои въпросът с разнообразието и популяризирането на планините и културните дестинации.

Експерти смятат, че България продължава да има нужда от по-добра рекламна кампания. Добре е да бъде насочена към места, гарантиращи високо ниво на туристи. България обаче трябва да работи по разнообразието на своя продукт, за да бъде конкурентна на своите съседи.