Лошите новини за Германия не са от вчера. Те са поне от няколко години, като няма тенденция за подобрение, дори напротив. Германия беше индустриалният лидер в Европа и като такъв е много зависима от енергийните ресурси. Макар да спаднаха с много от пиковите нива през 2022 г., те все още са няколко пъти над тези в основните конкуренти САЩ и Китай. Това каза Михаил Димитров, финансов анализатор в "Първа финансова брокерска къща", в предаването „В развитие“ с водещ Росен Стойчев.
Германия е все по-притисната от спад в доверието на инвеститорите. През годините евтините енергийни доставки от Русия са били основата на икономическия растеж на Германия, каза Димитров. Той посочи, че след като в началото на войната те са били прекъснати страната не се е справила с липсата им и все още страда от високи цени на енергията. Ответните мерки и предприетите политики по отношение на зеления преход Димитров смята за неефективни. Той заявява, че отказът и отричането на ядрената енергетика от политиките за чиста енергия в Германия е една основните причини за икономическия спад на страната.
Проблемите в Германия са на фона на цялостното изоставане на европейската икономика от основните си конкуренти САЩ и Китай. Преди по-малко от седмица Марио Драги представи доклада си повишаването на конкурентоспособността на Европа. Димитров описва доклада като „интересен, изключително точен и отрезвяващ в своите констатации“, но в предложенията е със смесено мнение, особено по предложението за между 750 и 800 млрд. евро споделен дълг, като посочва, че фискално консервативни държави като Германия и Нидерландия вече са се възпротивили. Финансовият анализатор споделя мнението на германския министър на финансите, който казва, че не субсидиите, а регулациите и „хомотът“ върху бизнеса са големият проблем.
Михаил Димитров заявява, че Европа може да смекчи част от тези регулации, но това означава, че европейските институции губят част от своята сила. Въпреки това той казва, че не е лесен, но е нужен но е нужен процес и „определено трябва да се случи“. Той отбеляза, че регулациите върху финансовия сектор са задушващи и няма как да се очаква да се развива при такава административна тежест.
Попитан защо Европа не може да произведе онези големи технологични и иновативни компании, Димитров отговори:
„В Щатите един от най-големите инвеститори са бъдещите пенсионери, защото средствата за тяхното пенсиониране са инвестирани на капиталовия пазар, а в Европа повечето системи са изградени на разходно покривен принцип – сегашните работещи плащат пенсиите на сегашните пенсионери, което оставя капиталовият пазар встрани. Трябва да се мисли за някакъв вид пенсионна реформа, насочена към капиталовия пазар. В доклада на Драги е записано създаването на единен капиталов пазар, който може да помогне, но не е панацея.“
Според него Европейският съюз следва да е отворен към всякакви инвестиции, включително от Китай и от Азия като цяло.
Друг проблем, който финансовият анализатор отбеляза е данъчната система на Стария континент, която отблъсква топ талантите си, които отиват да развиват иновативните си технологии в САЩ. Данъчното облагане е пряко зависимо от демографските проблеми, които Европа изпитва, и заплашват социалния модел на континента. По тази тема той заяви:
„Европа е известна със своя социален модел, но при настоящата демографска карта той не би могъл да съществува. През следващото десетилетие очаквам да има сериозни проблеми, свързани с пенсионните системи, тъй като раждаемостта е ниска, а населението застарява и голяма част от него тепърва ще излиза от пазара на труда."
Целият коментар вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.