Няколко са факторите, които определят поведението на чуждите инвеститори в България. Ние сме изолирани в задния двор на Европейския съюз, тъй като не сме част от Еврозоната и Шенген. Разбира се, политическата нестабилност не помага. Това държи настрана всички големи проекти, които биха могли да се реализират на наша територия. Друг проблем е и общата политика по декарбонизация на Европейския съюз, която води до затваряне на индустрия. Макар и у нас данъците и разходите за заплати да не са високи, това води до спад на производството. Това каза Никола Янков,  управляващ партньор в "Експат Кепитал", в предаването „В развитие“ Bloomberg TV Bulgaria с водещ Росен Стойчев.

В Полша привлякоха огромна инвестиция на Intel. Държавата се съгласи да стане съдружник и сподели бизнес риска с инвеститора. България няма възможност за такива инициативи. У нас липсва подходяща инфраструктура за големи индустриални предприятия. Това е причината у нас, например, да няма големи автомобилни заводи. Напоследък наблюдаваме исторически ниски чужди инвестиции – около 1% от БВП преки чужди инвестиции.

„Миналата година растежът беше едва 1,8%. Въпреки високият дефицит и държавни разходи, това не доведе до осезаем ръст на икономиката или доходите на хората“, коментира гостът. Напротив, по-скоро инфлацията изяде тези средства. България е стабилна, но не расте. Това не е добра тенденция. Нужно е да преформатираме ролята на държавата в икономиката. Не бива с лека ръка да се харчат държавни пари, тъй като това се превръща в наркотик.

Според събеседника в България има проблем с пазара на труда – липсва достатъчно човешки ресурс. Друг проблем са квалификациите, тъй като липсват подготвени кадри за високотехнологичните производства. В България държавата се конкурира с частния сектор. Тя трябва да излезе от тази роля и да спре да реализира мащабни инфраструктурни проекти.

В много европейски държави се затварят производства и енергийни мощности. Това е резултатът от едно десетилетие на илюзии, че Европа може да бъде въглеродно неутрална икономика. В Китай и Индия се случва точно обратният въпрос. Грешка е да се изважда индустриално производство от Европа и да се прехвърля към Азия. Европейският бизнес има нужда от инвестиции и данъчни облекчения.

Европа може да вземе пример от икономиката в САЩ и да започне да насърчава създаването на нови компании. Нужни са нови и иновативни бизнес модели. Липсва екосистема, която да осигури финансиране на стартъпи и нови предприятия. „В САЩ най-големите компании в момента са такива, появили се през последните 30 години. Тук не говорим за държавно финансиране, а екосистема от частни фондове и банки“, категоричен е гостът.

„Китай има смесена икономика, но основен инвеститор там е държавата. Китайската номенклатура управлява големият бизнес, осигурява му финансиране и го спасява от фалити, когато е нужно“, отбеляза гостът. Това дава основание на ЕС и САЩ да налагат защитни тарифи, тъй като техните компании не получават такива помощи. Това е ярък пример за нелоялна конкуренция.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Пълната декарбонизация в България и в ЕС е невъзможна без употребата на ядрена енергия

Инвестициите в декарбонизация ще бъдат $10 трлн. годишно до 2030 г и само ще растат

Национален фонд за декарбонизация ще финансира програмите за саниране в България

Въглеродните ни емисии са намалели наполовина от 1990 г., но изоставаме в декарбонизацията