Въпросът с дълга на България става водещ за държавата. Миналата седмица българското правителство изтегли рекорден външен дълг. Затова и Bloomberg TV Bulgaria попита експерти: „Какво говори за България трупането на дълг?“

Левон Хампарцумян, финансист, председател на Българския форум на бизнес лидерите

„Рискове в емитирането няма, рисковете са в това как се използват тези средства. Операцията е направена много професионално и таймингът е добър. Това означава и доста високо доверие на пазарите в българската икономика.“

Десислава Николова, старши финансов анализатор в MoitePari.bg

„България успя да пласира успешно 4,35 милиарда евро при висок инвеститорски интерес. Големият интерес показва, че въпреки политическите турбуленции, страната ни остава атрактивен емитент. Дълговата операция се налага заради падеж на емисия за 1,49 милиарда евро и за покриване на нуждата от 1 милиард евро за пенсии, което би изразходвало средствата във фискалния резерв и те биха достигнали до своите критични нива. Решението за емисията е взето в последния момент заради наближаващия падеж по емисията, която трябва да се изплати на 3 септември, и продължаващата несигурност как ще изглежда поредният служебен кабинет – сами по себе си говорят за липсата на отговорност и каквато и да е стратегия за отговорно управление на публичните финанси. Прогноза на Министерството на финансите показва, че в периода 2024 г. - 2026 г. се очаква нарастване на държавния дълг, както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП. Прогнозиран е да бъде 48,9 милиарда в края на 2024 г. 57 млрд. в края на 2025 г. и 66,5 млрд. в края на 2026 г.“

Юлиян Войнов, икономист

„Изтегленият дълг е част от дълговата програма на правителството за тази година. Трябва да кажем, че голяма част от дълга, който е изтеглен, ще бъде използван за изплащане на падежиращ дълг, така че той ще замени настоящ дълг с по-лоши показатели за лихвени плащания, с такъв с по-добри. И част от този дълг ще отиде за покриване на планирания дефицит от порядъка на 6 млрд. лева. Абсолютно разбираемо е действието на Министерството на финансите, тъй като не бе редно да се посяга към фискалния резерв за плащане на падежиращия, след няколко дни, външен дълг. Най-добре е тези падежи да бъдат покривани с издаване на нови облигации и привличане на нови външни задължения, за да не се дестабилизира фискалната позиция на правителството. Параметрите по новите книжа подобряват съществуващата лихвена структура по вече издадените ценни книжа и то с едно значително подобрение от порядъка на 0,5-1%, което в дългосрочен план е добър показател за разходите на държавата.“

доц. д-р Щерьо Ножаров, главен секретар на УНСС по бюджет и финанси и икономически съветник в БСК

„Правителството побърза да каже, че условията са добри, но това е само привиден успех. Важно е дали е избран подходящ момент, като това вече бе коментирано, но не с подробности. Може би след 10 дни ЕЦБ ще намали лихвата в еврозоната, защото централните банки таргетират не само инфлацията, а и заетостта. Фед също се произнесе, че неутралният лихвен процент е около 2,8% за САЩ, тоест най-късно до ноември ще бъде намален почти наполовина спрямо сегашния. Това означава, че хвалбата, че имаме постигнато намаление на базисните точки спрямо средния суап на аналогични емисии е само спрямо този момент. Спрямо след 10 дни или 2 месеца няма да е така. Често правителството споменава, че обемът на дълга спрямо БВП не нараства, но той нараства в номинален размер. Тази година ще изтеглим дълг, който е около 6 млрд. над падежиращия. Проблемът е, че лихвите по обслужване на дълга започват да гонят 1 млрд. на година и плавно движение ще се отразява тежко, тъй като това са пари, които биха могли да покрият дефицита на пенсионната система или дефицита в НЗОК.“

Петър Ганев, старши изследовател в Институт за пазарна икономика

„Този дълг бе очакван, тъй като има заложен голям дефицит в бюджета и знаем, че предстои голямо плащане по външния дълг. Последната седмица коментирахме доста пъти, че най-вероятно предстои излизане на външните пазари и в крайна сметка имахме изтегляне над 4,3 млрд. евро външен дълг. Това трябва да насочи вниманието към дефицита, тъй като веднага след провеждане на изборите, предстои дебата за бюджета. Там е важно, ако не искаме да имаме такива новини за рекордни нива на нов външен дълг, трябва да се търсят мерки за свиване на дефицита.“

<