По време на посещението на индийския премиер Нарендра Моди в Москва през юли Русия удари детска болница в Украйна. А датата на посещението съвпадна със срещата на върха на НАТО. Това предизвика остри реакции от Запада по отношение на дипломацията между Москва и Ню Делхи. В следствие на което Моди предприе балансиращ ход с посещението си в Киев при украинския президент Володимир Зеленски, това коментира Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването "В развитие" с водещ Росен Стойчев. 

Това бе първото посещение на индийски премиер в Киев, откакто Украйна е независима държава. Гостът не смята, че Индия е опитва да заеме посредническата позиция, а по-скоро да възвърне баланса в отношенията си със Запада и да отхвърли твърденията, че се приближава твърде много към Русия.

Още по темата

На посещението си в Киев Моди изрази уважение към суверенитета на Украйна

Нарендра Моди пристигна в Киев за среща със Зеленски

Това посещение бе от голямо значение и за украинската страна, тъй като Индия изглежда по-резервирана към мирната конференция, организирана от Киев. Тази среща е била и опит да се привлече Индия на следващият такъв форум и дори и да бъде домакин. Анализаторът обясни, че е скептично настроен към домакинството на Делхи, защото в такъв сценарии Индия ще трябва да подкрепи позицията на Украйна.

Въпреки че Индия се опитва да играе ролята на балансьор в дипломацията си между Изтока и Запада, то се вижда ясен превес на отношенията ѝ със Запада. Но Делхи продължава да закупува големи количества петрол от руската страна, като това не изглежда проблем за западните партньори, тъй като има общ неназован интерес голям пазар като Индия да продължи да се развива, за да не се създават трусове за глобалната икономика. Интересни бяха и мотивите на Делхи с посещението в Полша, преди това в Киев.

„Индия иска да направи две дългосрочни ключови промени. Едната е да ангажира все повече западните държави и компании в процеса на своята военна модернизация. Исторически Русия все още има най-висок дял в оръжейната и отбранителната структура на страната, но този дял непрекъснато намалява и повечето нови способности Индия изгражда със Западни компании. Второто е, че Индия си е поставила стратегическата цел да се превърне в новата производствена база в Азия и да измести Китай от тази позиция.“

Събеседникът смята, че страната е непостоянна в изместването на Китай и перспективите за успеха на тази цел са по-скоро негативни.

Още по темата

Нарендра Моди: Индия остава отдадена на реформите.

Играта на Индия между Запада и Русия

Протести в Индонезия

Междувременно Конституционният съд в Индонезия отхвърли решения на парламента, с които се поставяха прагове за участие на новите партии в изборите, което ограничава новите субекти, както и опитът на сегашния президент да позволи един от синовете му да се кандидатира за поста. В момента синът му е възпрепятстван, тъй като в страната законът изисква кандидатите да имат навършена минимум 30 годишна възраст.

След като КС отмени тези решения, парламентът се опита да ги прокара отново с различни властови лостове, но разразилите се протести в страната ги възпрепятстваха. Включително и намесата на новоизбрания президент, който трябва да стъпи в длъжност през октомври.

„Действащият президент се опитва да си създаде собствена политическа династия. Назначава много хора на ключови позиции от мандата си, а един от неговите синове бе избран за вицепрезидент. Успя да направи нещо като партиен преврат в една от най-старите и големи партии на Индонезия и там бе поставен близък до него човек.“

Протестиращи в Индонезия

Също така гостът допълни, че сегашният президент отмени и местните избори в различни части в Индонезия, като назначи приближени на ключови позиции, които сега имат голям шанс за победа на тези избори. Недоволството на хората се основава и на това, че с влизането си във властта той обеща именно да работи срещу подобен тип политически  династии.

Битка за либерална демокрация в Югоизточна Азия

Подобни протести се видяха и в някои други страни в Югоизточна Азия. Шопов обясни, че това се дължи на вече трансформираните общества там и оформената средна класа и гражданско общество, които оказват натиск за преминаване към либерална демокрация. Вижда се ясно желанието на гражданите в тази част на света да получат повече права, сходни с тези в Западните демокрации. Политологът очаква този процес да се задълбочи в следващите месеци и години и да станем свидетели на все повече такива социални изяви.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.