Когато продавате нещо и има три пъти повече търсене от предлагането, нещо не е наред - и то не е при тези, които искат да купят евтино, а при тези, които продават. Големият интерес към новата емисия външен дълг на България тази седмица не е повод за хвалене сам по себе си, тъй като не е довел до постигане на някакви много изгодни за страната условия. Това коментира д-р Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
България пласира рекорден външен дълг от около 4.35 млрд. евро в сряда, като общите поръчки са били за над 17 млрд. евро и при почти четири пъти презаписване. Страната предложи сделката в три транша - дългосрочни 12-годишни доларови ценни книжа, както и евро облигации с падеж след осем и 20 години. Консултанти по сделката са били BNP Paribas SA, Citigroup Inc., ING Groep NV и UniCredit SpA.
Не се знае какви са причините Министерство на финансите да се обърне към външните пазари, но би трябвало да е в синхрон с макроикомическата политика на държавата и с БНБ, каза Иванчев.
"Първото, което прави впечатление - и трите емисии са презаписани три пъти. Ако нещо не е толкова атрактивно, няма да има толкова голямо търсене. Те твърдят, че поради това голямо търсене, цената е била достатъчно добра, но спрямо какво? Спрямо емисията на вътрешен дълг или надбавката от базисни точки? По двете емисии - 8-годишната в евро и 12-годишната в долари е 135 точки, а за 20-годишната е 190 точки... Ако сега спредът на България над 10-годишните бондове на Германия е 170 точки, от април до юли беше между 120 и 140. Защо това не е направено по-рано, когато спредът беше по-изгоден?"
Доходността на външните облигации не е по-ниска спрямо вътрешния дълг, а когато държавата емитира дълг на вътрешния пазар не се налага да плаща комисионни от вероятно стотици хиляди долари на посредници, каза Иванчев.
"Вътрешният дълг в България в зависимост от срочността между 6 и 10 години е между 3.8% до 4.04%-4.1%", което се приближава до постигнатите нива за новия дълг, освен за този в долари, който е на 5.1%
Размерът на дълга също не е толкова голям, че да не може да бъде поет от свръхликвидните банки в България, смята Иванчев. Това щеше да изтегли и ликвидност от пазара, която рискува горещо кредитиране и възможност за повишаване на инфлацията, добави той.
На 3 септември падежира емисия дълг от 1.5 млрд. евро, но това не може да са изтъква като причина за новата емисия, тъй като БНБ и МФ би трябвало да са подготвени отдавна за този падеж, смята Иванчев.
"Може би най-важният въпрос за мен е: За какво са ви тези 1.5 млрд. долара? На цена от 5.1%. При положение, че чакаме Федералният резерв да свали лихвата?"
Пазарът може вече да е изконсумирал намаляване на лихвата в САШ с 0.25%, но има немалък шанс от около 30% намалението да бъде с 0.50%, което допълнително би свалило цената.
България няма падежиращ дълг в долари, а сега ще трябва и да хеджира валутния риск от доларовата емисия, което допълнително оскъпява емисията.
"В момента няма нито една страна от еврозоната, която да емитира дълг в долари, а в ЕС само три страни имат дълг в долари. Ние защо го правим?"
Емисия в долари няма да има някакъв имиджов ефект, тъй като България има нелош имидж на финансовите пазари и много здрава макроикономическа рамка, добави Иванчев.
Каква е дълговата политика на държавата в условията на политическа нестабилност може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.