Когато продавате нещо и има три пъти повече търсене от предлагането, нещо не е наред - и то не е при тези, които искат да купят евтино, а при тези, които продават. Големият интерес към новата емисия външен дълг на България тази седмица не е повод за хвалене сам по себе си, тъй като не е довел до постигане на някакви много изгодни за страната условия. Това коментира д-р Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

България пласира рекорден външен дълг от около 4.35 млрд. евро в сряда, като общите поръчки са били за над 17 млрд. евро и при почти четири пъти презаписване. Страната предложи сделката в три транша - дългосрочни 12-годишни доларови ценни книжа, както и евро облигации с падеж след осем и 20 години. Консултанти по сделката са били BNP Paribas SA, Citigroup Inc., ING Groep NV и UniCredit SpA.

Не се знае какви са причините Министерство на финансите да се обърне към външните пазари, но би трябвало да е в синхрон с макроикомическата политика на държавата и с БНБ, каза Иванчев.

"Първото, което прави впечатление - и трите емисии са презаписани три пъти. Ако нещо не е толкова атрактивно, няма да има толкова голямо търсене. Те твърдят, че поради това голямо търсене, цената е била достатъчно добра, но спрямо какво? Спрямо емисията на вътрешен дълг или надбавката от базисни точки? По двете емисии - 8-годишната в евро и 12-годишната в долари е 135 точки, а за 20-годишната е 190 точки... Ако сега спредът на България над 10-годишните бондове на Германия е 170 точки, от април до юли беше между 120 и 140. Защо това не е направено по-рано, когато спредът беше по-изгоден?"

Доходността на външните облигации не е по-ниска спрямо вътрешния дълг, а когато държавата емитира дълг на вътрешния пазар не се налага да плаща комисионни от вероятно стотици хиляди долари на посредници, каза Иванчев.

"Вътрешният дълг в България в зависимост от срочността между 6 и 10 години е между 3.8% до 4.04%-4.1%", което се приближава до постигнатите нива за новия дълг, освен за този в долари, който е на 5.1%

Размерът на дълга също не е толкова голям, че да не може да бъде поет от свръхликвидните банки в България, смята Иванчев. Това щеше да изтегли и ликвидност от пазара, която рискува горещо кредитиране и възможност за повишаване на инфлацията, добави той.

На 3 септември падежира емисия дълг от 1.5 млрд. евро, но това не може да са изтъква като причина за новата емисия, тъй като БНБ и МФ би трябвало да са подготвени отдавна за този падеж, смята Иванчев.

"Може би най-важният въпрос за мен е: За какво са ви тези 1.5 млрд. долара? На цена от 5.1%. При положение, че чакаме Федералният резерв да свали лихвата?"

Пазарът може вече да е изконсумирал намаляване на лихвата в САШ с 0.25%, но има немалък шанс от около 30% намалението да бъде с 0.50%, което допълнително би свалило цената.

България няма падежиращ дълг в долари, а сега ще трябва и да хеджира валутния риск от доларовата емисия, което допълнително оскъпява емисията.

"В момента няма нито една страна от еврозоната, която да емитира дълг в долари, а в ЕС само три страни имат дълг в долари. Ние защо го правим?"

Емисия в долари няма да има някакъв имиджов ефект, тъй като България има нелош имидж на финансовите пазари и много здрава макроикономическа рамка, добави Иванчев.

Каква е дълговата политика на държавата в условията на политическа нестабилност може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

България продава първите си доларови облигации от над две десетилетия

Дълговата криза на САЩ става твърде голяма за разрешаване

Ще се сринат ли САЩ под своя дълг? Попитахме експертите

BIS към правителствата: Пазете се от внезапния гняв на пазара заради дълга