Инициативата „Биенале на илюстрацията“ започва още през далечната 1968-ма година. Тогава Съюзът на българските художници започва да организира изложба на всеки две години. Така е до 1992-ра година, когато изложбата просто изчезва. Оттам нататък следва период, в който в сферата на илюстрацията не се говори. Покрай докторската ми работа през 2017-та установих, че предстои годишнина от създаването на първата изложба. Осем години по-късно вече имаме четвърто издание на инициативата. Това каза Милена Радева, илюстратор и организатор на "Биенале на илюстрацията", в предаването „В развитие“ Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
Предизвикателствата не бяха малко. Добрата новина е, че когато за пръв път обявихме завръщането на изложбата, с мен се свързаха много колеги, които изявиха желание да участват активно. Всеки, който ни е подал ръка през тези осем години, е бил огромна помощ. Национален исторически музей в София ни оказаха огромна подкрепа и през 2020-та там събрахме над 400 творби.
През годините броят на участниците се увеличи. Стартирахме със 115 души през 2018-та, през 2022-ра година сменихме концепцията, а сега жури от пет души ще реши какъв точно ще е форматът тази година. „Всеки, който работи в сферата на илюстрацията, може да се включи. Отворени сме към различни видове художествени училища, които имат паралелки, занимаващи се с това“, каза гостът.
Според нея участието в едно такова събитие открива и бизнес възможности. Огромен брой от издателствата, които искат активно да работят с български художници и дизайнери, имат интерес да видят каква е селекцията на изложбата. Много галерии и училища се обаждат, за да закупят каталозите.
В момента секторът се развива изключително динамично. „За много кратко време се стигна от това да няма почти никаква работа до това да се връщат поръчки и да няма свободни илюстратори за работа“, отбеляза събеседникът. Българските художници са конкурентни на международния пазар и смело вървят напред.
Активизирането на сектора се дължи на комбинация от фактори. От една страна, много хора, които вярват в своите идеи, послания и илюстрация, започнаха да работят в малки частни издателства. Печатниците развиха по-добра техника за печат – предлагат се малки тиражи дори от 200 бройки. Не е необходимо да имаме огромен тираж, за да се реализира една книга. Всъщност, тези малки елементи, които дадоха свобода на пазара и бизнеса, започнаха да развиват илюстрациите.
Художествената академия в София има специалност по илюстрация, където обучението стартира от 8-ми клас. Учениците излизат напълно подготвени за пазара. Не им се налага дори да завършват висше образование. „Преди години това не беше възможно. Друго предимство е, че работата на илюстратора и дизайнера никога не е била обвързана със седене в офис. Това е един от големите позитиви да си художник в наши дни“, категоричен е гостът.
На европейския пазар в момента се осъзнава ценността и уникалността на всеки един художник. Дигитализацията е вече задължителна. Всяка една илюстрация, независимо дали е създадена на ръка по класическите техники или дигитално, след това бива дигитализирана. Гилдията в световен мащаб даде спирачка на изкуствения интелект. Художниците и публиката винаги реагират, когато видят нещо, създадено от изкуствен интелект. След това винаги следва отдръпване. Толкова е силен отпорът на публиката.
Както човек не би си купил пластмасови плодове, така и не би си купил книга, направена от изкуствен интелект. „Закупуването на бързо и евтини продукти винаги излиза по-скъпо“, каза в края на разговора Милена Радева.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.