Инициативата „Биенале на илюстрацията“ започва още през далечната 1968-ма година. Тогава Съюзът на българските художници започва да организира изложба на всеки две години. Така е до 1992-ра година, когато изложбата просто изчезва. Оттам нататък следва период, в който в сферата на илюстрацията не се говори. Покрай докторската ми работа през 2017-та установих, че предстои годишнина от създаването на първата изложба. Осем години по-късно вече имаме четвърто издание на инициативата. Това каза Милена Радева, илюстратор и организатор на "Биенале на илюстрацията", в предаването „В развитие“ Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

Предизвикателствата не бяха малко. Добрата новина е, че когато за пръв път обявихме завръщането на изложбата, с мен се свързаха много колеги, които изявиха желание да участват активно. Всеки, който ни е подал ръка през тези осем години, е бил огромна помощ. Национален исторически музей в София ни оказаха огромна подкрепа и през 2020-та там събрахме над 400 творби.

През годините броят на участниците се увеличи. Стартирахме със 115 души през 2018-та, през 2022-ра година сменихме концепцията, а сега жури от пет души ще реши какъв точно ще е форматът тази година. „Всеки, който работи в сферата на илюстрацията, може да се включи. Отворени сме към различни видове художествени училища, които имат паралелки, занимаващи се с това“, каза гостът.

Според нея участието в едно такова събитие открива и бизнес възможности. Огромен брой от издателствата, които искат активно да работят с български художници и дизайнери, имат интерес да видят каква е селекцията на изложбата. Много галерии и училища се обаждат, за да закупят каталозите.

В момента секторът се развива изключително динамично. „За много кратко време се стигна от това да няма почти никаква работа до това да се връщат поръчки и да няма свободни илюстратори за работа“, отбеляза събеседникът. Българските художници са конкурентни на международния пазар и смело вървят напред.

Активизирането на сектора се дължи на комбинация от фактори. От една страна, много хора, които вярват в своите идеи, послания и илюстрация, започнаха да работят в малки частни издателства. Печатниците развиха по-добра техника за печат – предлагат се малки тиражи дори от 200 бройки. Не е необходимо да имаме огромен тираж,  за да се реализира една книга. Всъщност, тези малки елементи, които дадоха свобода на пазара и бизнеса, започнаха да развиват илюстрациите.

Художествената академия в София има специалност по илюстрация, където обучението стартира от 8-ми клас. Учениците излизат напълно подготвени за пазара. Не им се налага дори да завършват висше образование. „Преди години това не беше възможно. Друго предимство е, че работата на илюстратора и дизайнера никога не е била обвързана със седене в офис. Това е един от големите позитиви да си художник в наши дни“, категоричен е гостът.

На европейския пазар в момента се осъзнава ценността и уникалността на всеки един художник. Дигитализацията е вече задължителна. Всяка една илюстрация, независимо дали е създадена на ръка по класическите техники или дигитално, след това бива дигитализирана. Гилдията в световен мащаб даде спирачка на изкуствения интелект. Художниците и публиката винаги реагират, когато видят нещо, създадено от изкуствен интелект. След това винаги следва отдръпване. Толкова е силен отпорът на публиката.

Както човек не би си купил пластмасови плодове, така и не би си купил книга, направена от изкуствен интелект. „Закупуването на бързо и евтини продукти винаги излиза по-скъпо“, каза в края на разговора Милена Радева.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

България не стимулира артисти, които да се занимават с изкуство

Антон Корбейн: Творецът не контролира изкуството си, то има собствен живот

Ще промени ли AI идеята за "автор" в изкуството

AI няма да застраши изкуството, а ще отличи най-добрите творци на бъдещето