Бъдещето на селското стопанство е в дигиталното земеделие
д-р Момчил Станишев, директор на ЦНСССКЦИЕ, във „В развитие“, 27.08.2024
Обновен: 11:50 | 28 август 2024
Академията по предприемачество в земеделието на ЦНСССКЦИЕ е продължение на Акселераторската програма за стартъпи в земеделието, която се случи миналата година в София Тех Парк. Академията надгражда успеха на акселератора с целта да изнесе дейността извън София в други части на страната. Локациите включват Варна, Бургас, Пловдив и други. Основата цел е да покажем на младите таланти, че земеделският сектор има потенциал. Искаме да привлечем нови хора, които искат да доразвият своят бизнес. Това каза д-р Момчил Станишев, директор на Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ), в предаването във „В развитие“ Bloomberg TV Bulgaria с водеща Росен Стойчев.
Друга цел е да се изгради предприемаческата екосистема в страната в сектор земеделие. На предстоящото издание в Бургас работим както с академичната общност, така и с бизнеса и местната администрация. В академията участват физически и юридически лица. Инициативата е отворена както за начинаещи в тази сфера, така и за хора и компании с повече опит. Обученията са най-разнообразни и представляват цялостен пакет от курсове, семинари и лекции, необходими за успеха на един бизнес от началото до края. Накрая участниците получават сертификат от всички партньори в мрежата.
„Във Варна един от победителите се занимаваше с производство на сушени сливи. Става въпрос за току-що завършил студент в специалност "Агроикономика", който спечели награда от 5000 лева“, коментира гостът. В земеделието стартъпите показват желание да инвестират допълнително в човешки капитал и нови технологии. Формати като академията цели да обогати допълнително бизнеса на всеки стартирал предприемач и да му помогне да реализира идеите си.
Едно от основните предизвикателства са климатичните промени. Поради тази причина много от бизнесите се ориентират към модерните технологии. Например, употребата на апликации и смартфони в земеделието помага както на фермери, така и на потребители. Тенденцията е да вървим към дигитално земеделие. Трябва да се стремим да ограничим действието на климатичните промени, за да има по-добра среда за земеделските стопани и хората, които правят бизнес в тази сфера.
Според събеседника производството на мед, вино, лавандула и розово масло са ключови за развитие на партньорството с Китай в сферата на земеделието. ЦНСССКЦИЕ се стреми да създава възможности в няколко аспекта. Единият е участие на българските производители на изложения като това в Шанхай. Това дава възможност на китайските граждани да се докоснат до продуктите, които произвеждаме. Това е директна реклама, насочена към потребителите в Китай.
„Някои китайски инвеститори заобикалят България, което е много важен въпрос“, отбеляза гостът. Трябва да сме наясно, че когато говорим за взаимоотношения с Китай, изграждането на стабилни отношения отнема време. Нужно е постоянство в диалога и преговорите. Китай има конкретен интерес към българската роза и всички субпродукти на розовата индустрия.
Китай обръща огромно внимание на продоволствената си сигурност. България като страна член на ЕС следва общата селскостопанска политика. В Китай действат други правила. Особеност на китайското селско стопанство е колективната собственост върху земята. Приликите са, че както в България, така и в Китай малките производители са важни за държавата. Модернизацията, използването на технологически предимства и квалификацията на персонала в селското стопанство са все фактори, по които България и Китай си приличат.
„Дигитализацията на селското стопанство в Китай е един от добрите примери, които можем да последваме“, категоричен е гостът. Дигиталните способи и високоскоростен интернет е много важен. Ключов аспект е и електронната търговия. Китайските производители успяват с помощта на държавата да продават продукцията си в онлайн пазари.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.