В Европа отдавна се наблюдава една тенденция. Колкото по-популярно става висшето образование, толкова по-малко става предимството и разликата в заетостта и безработицата. У нас през последните години висшето образование става все по-често срещано (около 30% при хората в активна възраст). За разлика от Европа, в България все още има съществени разлики между хората с висше образование и тези с начално, основно или полу-висше. Това каза Aдриан Николов, Институт за пазарна икономика, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Росен Стойчев.

При хората без висше образование заетостта е 64%, докато при тези с висше – над 90%. Подобна е и ситуацията при безработицата. Най-уязвими са хората с начално и основно образование.

Според госта в момента няма нужда висшето образование да е безплатно, за да се задоволи някакво хипотетично търсене. Всеки, който има желание да участва в някаква форма на висше образование, ще успее да намери реализация и възможност. Стига да покрие критериите на съответната програма и университет.

Голямото търсене на висшисти се случва в сектора на услугите. Там по-често се търсят хора с определено образование и умения. Точно такъв е случаят в ИТ сектора. Друга сфера, където се създават работни места, е индустрията. Разбира се, има и изключения, където доброто средно образование също е достатъчно. „Висшистите са съсредоточени основно в градовете, което е причина там заетостта да е най-висока“, коментира Николов.

Работодателите винаги до-обучават новопостъпилите служители и няма илюзии, че току-що завършилите ще влязат директно в бизнеса и ще започнат да работят. Заплатите на висшистите са почти на половина по-високи от хората с друго образование. Можем спокойно да твърдим, че стойността на висшето образование на пазара на труда се увеличава, въпреки голямата достъпност.

Няма толкова голямо значение каква специалност е завършил един човек. Аналогична е ситуацията и при отделните видове висше образование – бакалавър, магистратура и други. „Ако разгледаме професиите с висока добавена стойност, тук предимството на висшистите е още по-ярко изразено“, категоричен е събеседникът.

Ние виждаме генерално едно много високо търсене в двата края на пазара на труда. През последните години ИТ бизнеса наемаше доста сериозно, но никога не успяваше да задоволи своя глад за кадри. Това до някаква степен се успокои през последната година. На фона на развитието на изкуствения интелект, преструктурирането в големите ИТ компании забави създаването на нова заетост.

Това се отрази и на Българския пазар, където фирмите наемаха по-малко хора. Другият сегмент са хотелите и ресторантите, където в хода на пандемията се изгубиха много работници и още се правят опити да ги възстановят. Липсват кадри в строителството и индустриите с интензивен труд и малък елемент на механизация, каза още Николов.

Секторите, които в момента са с най-голям недостиг на работници, са тези с най-ниско заплащане. Причината за това е, че хората, които имат някакви умения, се насочват към по-добре платени позиции. Гостът обясни, че това пречи на най-нископроизводителните индустрии с най-ниско заплащане да се разширяват.

Винаги може да изискваме повече от качеството на висшите училища. През последните години виждаме, че завършилите висше образование успяват да се реализират почти изцяло. „Под 10% е делът на висшистите, които не успяват да се реализират или по-скоро не искат и това е техен избор. Проблеми има при прехода между професионално образование и пазар на труда, тъй като там има сериозно разминаване между търсенето и предлагането“, отбеляза Николов.

България традиционно е на последните места в Европа по дял на възрастните хора, които участват в някаква форма на образование или обучение след завършването си. Това не означава, че някои отрасли не го правят успешно. Тук ИТ секторът отново е пример за подражание. През изминалото десетилетие фирмите организираха голям брой академии и допълващи курсове, които успяха да заситят глада за кадри на пазара. Прехвърлянето на този опит в други сектори обаче продължава да е предизвикателство.

В края на разговора събеседникът обобщи, че в настоящия пазар на труда висшето образование по никакъв начин не се е обезценило. Напротив, от гледна точка на заетостта, безработицата и заплатите ефективността се е повишила. Висшето образование винаги е за предпочитане пред добре завършено средно, независимо каква точно е дипломата. Разбира се, някои дипломи са с по-висока тежест. Важно е да продължим да анализираме данните, за да знаем кое колко струва и по какъв начин допринася за развитието ни.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Безплатното висше образование е популизъм, носещ повече вреди в бъдеще

Каква промяна може да донесе стратегията за висшето образование у нас?

Ректорът на УНСС проф. Статев за проблемите във висшето образование