На тази Олимпиада видяхме както много нови лица, така и някои познати. Например - Новак Джокович сбъдна мечтата си и взе златен медал в тениса. Баскетболният отбор на САЩ отново триумфира с помощта на ЛеБрон Джеймс. Проблемът с тези Олимпийски игри беше, че потребителите в социалните мрежи пренесоха политическия си антагонизъм в спорта. Това каза д-р Теодор Борисов, спортен журналист, в предаването „В развитие“ с водещ Росен Стойчев.
Всъщност, имахме едно изключително и много значимо спортно събитие. Силно впечатление направи, че финала на 100 метра бягане при мъжете завършилият на последно място има по-добър резултат от победителя в Сеул, 1988. Това показва колко е напреднал спортът.
„От спортна гледна точка това бяха едни от най-добрите игри“, категоричен е гостът. При организацията бих си позволил критики към домакините. Накараха спортисти да участват в състезания в Сена, която ни убеждаваха колко е чиста, но имаше спортисти със сериозни здравословни проблеми. Ставаха грешки с медали, наименования на страни, качеството на медали и други. В центъра на Олимпиадата трябва да бъдат самите спортисти, а не организаторите или Международния олимпийски комитет (МОК).
САЩ и Китай се изравниха по брой златни медали, но накрая САЩ надделя по общо брой медали. Трудно е да се определи дали един спорт е по-престижен от друг. Видяхме брейк денсинг за пръв път. В бокса пък станахме свидетели на едно типично политическо противопоставяне, което няма общо със спортни и биологични показатели. Просто МОК премери сили с Международната боксова асоциация (IBA). На игрите в Лос Анджелис след четири години може да извадят бокса от Олимпийските игри. Това няма да ме изненада, въпреки че става въпрос за един от традиционните спортове на игрите.
Според д-р Борисов европейските и световни състезания по бокс нямат тежестта на Олимпийските игри. Едно е да те дисквалифицират от световно първенство, друго е да отидеш на Олимпийските игри. На тези игри видяхме да си отиват вкъщи спортисти с провинения, случили се извън състезания. Една канадска треньорка беше отстранена, защото е разучавала конкуренцията с дрон. Най-куриозен беше случаят с парагвайската плувкиня, която беше дисквалифицирана, защото не е нощувала в Олимпийското село. Ако сравним нейните действия с тези от церемонията по откриването, действията ѝ са по-скоро нищожни.
Щом Франция е дала на съответния режисьор Жули да реализира творческата си визия и повечето хора са доволни, организаторите могат да бъдат и похвалени. Не се допусна да се стигне до някаква радикализация и отмяна на състезания. „Единственото, което бих критикувал, са посланията за мир. В Близкия изток се водят бойни действия, Украйна прави контранастъпление в Русия – никой политик или военен не се впечатлява от това. Това е по-скоро някаква романтична препратка към отминала епоха“, отбеляза събеседникът.
Знаете ли кой е първият участник за България на Олимпийски игри? Швейцарец е – Шарл Шампо (1896) в състезанията по гимнастика. При положение, че нашата олимпийска история започва с чужденец, състезаващ се за България, е меко казано нелепо да се гнусим, че състезатели от друга националност се състезават за България. Знаете, че в съвременния спорт бизнесът играе много важна роля. Много хора може да не харесват ръководителите на федерациите, но те направиха една много добра селекция от спортисти, които са натурализирани, с идеята да вземат медал. В борбата, таекуондото и бокс това донесе резултати.
Ние правим това, което правят всички останали. Например, в националния отбор на Полша по волейбол има натурализиран кубинец. Проблемът в спортната ни система е много по-дълбок. Когато имаш треньори, работещи с подрастващи, които са некомпетентни и немотивирани, а самите подрастващи се отказват рано от спорта, защото не са склонни да изтърпят всички лишения, по-трудно се постигат резултати. Тази липса на мотивация не е само в България. Ако нещо по веригата не се промени, по-доброто финансиране няма да промени коренно ситуацията.
Но не става въпрос само за това кой спорт е атрактивен и кой не. Тук идва и ролята на треньорите, които преди подбираха таланти още от училищата. Сега родителите са по-амбициозни от децата и техните желания често не отговарят на амбициите на децата.
Моите очаквания бяха за три, максимум четири медала. „Сега, разбира се, не бива да започваме да се хвалим как сме втори на Балканите“, отбеляза гостът. Другите балкански страни също се представиха добре. Хърватите взеха златото във водната топка, а сърбите грабнаха златен медал в тениса. Постигнахме нещо, което повечето от нас не очакваха. Сега трябва да помислим как да надградим този успех.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.