Нужна е сериозна държавна политика, която да не е насочена към административно определяне на заплатите, а към подкрепяне на икономическия растеж. За да имаме доходи, равни на европейските, трябва да удвоим темпа си на икономически растеж. За да постигнем доста по-високи заплати е нужно да бъде проведена сериозна реформа в образователната система. От години се говори много като общи приказки, но нищо не се прави, за да подобрим резултатите си и да има кой да работи със съвременни технологии и да се подобри структурата на икономиката. Това каза доц. д-р Щерьо Ножаров - главен секретар на УНСС по бюджет и финанси и икономически съветник в БСК, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова. Гостът коментира последните данни, изнесени от Евростат.  

"Ако имаме 4% темп на икономически растеж, а не 2%, веднага можем да изравним минималната работна заплата с тази на повечето държави в ЕС. А според проучване на Евростат 60% от държавите в ЕС получават МРЗ до 1000 евро. Няма проблем ние да достигнем тези нива, ако правим икономически растеж 4% и нагоре. Въпросът е защо те не се случват и защо съседна Румъния е близо до тези темпове, а ние не можем, при една и съща инфлация и едни и същи екзогенни фактори, които ни влияят". 

Темата със заплатите и доходите е свързана с темата за икономическия растеж и ускорено подобряване на конвергенцията на икономиката, подчерта Ножаров. 

"Анализът, който бе направен от Евростат, бе изкривено представен от българските медии, тъй като те представят само една цифра - моментното състояние на минималната работна заплата. Но този анализ е за 10-годишен период - тоест, 2014 - 2024 година и наистина България е една от трите държави в ЕС, в които минималната работна заплата расте с най-бърз темп". 

В еврозоната минималната работна заплата расте с около средно 3%, докато тук тя расте с 10,9% за 10-годишния период, добави гостът. "Тези темпове са важни, защото е важна и производителността на труда. Защото БВП на България, дори и да вземем Паритета на покупателната способност, който показател според някои икономисти е по-справедлив показател, е 64% от средното за ЕС. На Румъния - 80% от средното за ЕС. На Хърватска - също. Няма как ние да имаме същите минимални работни заплати, като произвеждаме доста по-малко от тях". 

"Българската производителност на труда е 9 пъти по-ниска от тази в Ирландия, например и 58% от средната за ЕС. Тоест, ако приемем средно, че производителността на труда расте средно с 2%, а минималната работна заплата административно нараства с темпове от 11% през последните 10 години, това води до проблеми с конкурентоспособността на икономиката". 

И на практика се получава точно така, защото икономическият растеж на България през миналата година и прогнозируемо за тази ще бъде около 2% (за справка за Румъния ще е 3,2%), каза още доц. Ножаров. "Защо се получава така? Защото падат частните инвестиции. Тоест, работодателите, вместо да заделят инвестиционни фондове, приходите ги дават за голям темп на заплатите".

За последната година минималната работна заплата нарасна с 19,6%. Това изяжда инвестиционните фондове. Свива се икономическият растеж. Всички ставаме по-бедни, обясни икономистът. "Тоест, тук имаме една сгрешена икономическа концепция. Като тук трябва да намесим и образованието. При нас процесът на т.нар. продължаващо образование през целия живот е с тройно по-нисък темп, отколкото средното за ЕС. А последното проучване на PISA показва, че 50 процента от 15-годишните са функционално неграмотни - провалят се по математика, природни науки и дори по български език - четене и писане. Как такива хора да работят с дигитални устройства?" 

"Дадох пример с Ирландия неслучайно. Ирландската структура на БВП е високотехнологична, докато при нас високите технологии, т.е. секторите с висока добавена стойност дават 12% от БВП. Тоест, 88% от останалото са енергетика, добивна, преработваща промишленост, които са нискотехнологични. Докато в Ирландия е обратното, но и ситуацията в образователната им система, измерена от PISA, също стои по огледален начин. И ако един инвеститор направи в България инвестиция с високотехнологично оборудване в региони като Видин, Враца, Плевен, Русе, то там няма кой да работи с това оборудване. В Русе две високотехнологични чуждестранни компании вече се оттеглят по подобни причини". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Започването на малък бизнес в обезлюдените и не индустриални региони е самоубийство

БСК: С бюджет 2023 идват нови изисквания за изплащане на заплати и дивиденти

Европейската директива за минималната заплата – много шум за (почти) нищо