В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Теодоро Петкоф, който не стана президент на Венецуела, но вдъхнови новото ляво

Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, "В развитие", 02.08.2024 г.

15:30 | 2 август 2024
Обновен: 11:12 | 7 август 2024
Автор: Даниел Николов

Самото достигане на демократичната опозиция до изборите във Венецуела беше сериозно предизвикателство. Освен недопускането на нейни кандидати да участват, изборите бяха проведени след кампания за сплашване на избирателите. Опозицията говореше за този проблем, но въпреки това призоваваше хората да отидат да гласуват чрез издания като ТаlCual. Това коментира Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

"В самия ден на изборите - нещо което много често се наблюдава във Венецуела през последните години и което виждахме предимно от страниците на един онлайн политически журнал TalCual, основан от венецуелски политик и икономист от български произход Теодоро Петкоф. TalCual показваше какво се случва пред избирателните секции - едни хора с червени знаменца събираха личните карти на избиратели и естествено голяма част от тях са се поддали."

Родителите на Петкоф емигрират във Венецуела в края на 20-те години на 20-и век, а Петкоф и двамата му братя израстват в среда на силно противопостяване между левите политики и намесата на САЩ в Южна Америка. Петкоф участва във военните крайнолеви партизански отряди, които искат да свалят властта и наложат комунизма във Венецуела. Петкоф е арестуван няколко пъти, бяга от затвора и получава политическо убежище в СССР, но избира да дойде в България вместо това, където прекарва няколко месеца, преди да се върне нелегално във Венецуела, разказа Дечева.

След Пражката пролет (1968 г.) Петкоф напуска комунистическата партия на Венецуела и основава "Движение към социализъм", което цели да обедини хора с леви идеи, които не вярват в тоталитаризма.

"Още преди Пражката пролет Петкоф започва да публикува аналитични статии, в които обяснява, че има нещо гнило в начина, по който функционира социализма, че социализмът не е онази демократична платформа на включване на всички, а има много тежко изразена йерархия, която не позволява използването на уменията на всички по равнопоставен начин."

Петкоф е обявен за сериозен враг на комунистическата партия на СССР и подкопаващ влиянието ѝ в Латинска Америка. Със своето "Движение към социализъм" Петкоф е избиран няколко пъти като член на Конгреса и става министър на икономиката. Два пъти е бил кандидат за президент (и двата пъти побеждаван от Уго Чавес) и има голямо въздействие върху новата лява вълна в страната и целия регион на Латинска Америка.

"Петкоф е познат като един от големите интелектуалци на 20-и век. Той е близък с Габриел Гарсия Маркес, с Карлос Фуентес..."

След като губи изборите през 1998 г. Петкоф основава TalCual, което става основно издание за анализи и дебати и опонент на президента Чавес. Петкоф става носител на наградатa Ortega y Gasset, но тъй като управлението на Мадуро не му позволява да пътува до Мадрид, наградата му е връчена от бившия премиер на Испания Фелипе Гонсалес, който пътува специално до Венецуела.

САЩ заявиха в петък, че имат "неоспорими доказателства", че кандидатът на венецуелската опозиция Едмундо Гонсалес Урутия е спечелил президентските избори срещу Николас Мадуро, чието преизбиране предизвика мащабни протести. Едва ли някога ще се разберат какви биха били реалните резултати - различни проучвания даваха на Мадуро между 8% и 18% преди изборите, като този процент се е повишил в резултат на кампанията за сплашване. Масовото недоволство и демонстрации избухнаха едва след като избирателната комисия на страната излезе с резултати, които бяха очевидно грешни и не включваха голяма част от подадените бюлетини, коментира Дечева.

Мадуро заяви, че го левите подкрепят, а крайнодесните радикали подкрепят Гонсалес.

"Истината е, че лявото управление в Латинска Америка, онова което е в линията на Теодоро Петкоф, което е новото управление в Мексико, Колумбия, Лула в Бразилия, Борич в Чили - това са изразено левите управляващи. Те имат желание всички изборни протоколи да бъдат сложени на масата, да няма външна намеса като Китай, Русия, Никарагуа, които признаха Мадуро с малък процент обработени протоколи. Те имат желание прозрачно, с наблюдението на всички, пазейки правата на всички, да бъде прегледан какъв е резултатът."

Повече за изборите във Венецуела и Теодоро Петкоф може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.