Един от най-големите обрати в историята на предизборната кампания в САЩ се случи през последната седмица. Действащият президент Джо Байдън се оттегли от кампанията след седмици на напрежение и съмнение. Обратът дойде след първия дебат с Доналд Тръмп, който републиканецът категорично спечели, а съмненията за работоспособността на действащият президент силно нараснаха.
Последва поредица от грешни изказвания и объркани имена по време на официални срещи, които направиха Байдън абсолютен аутсайдер в кампанията. Въпреки че той до последно настояваше, че ще участва във вота, очакванията за възможен обрат в надпреварата избледняваха все повече.
Всички се обърнаха срещу Байдън, дори едни от най-близките до демократите медии. Страхът от категорична победа на Доналд Тръмп усили напрежението над него за бързо оттегляне от кампанията. Един от основните фактори е и това, че водещи дарители на демократите прекратиха своите преводи за предизборната кампания. В същото време предизборната кампания на Доналд Тръмп отчиташе рекордни постъпления. Магнатът се радва на одобрението на технологичните компании и водещите фондове на Уолстрийт. Това направи победата на Байдън невъзможна. Оттеглянето му през миналата седмица отваря вратата за Камала Харис, настоящият вицепрезицент.
Всъщност самата кандидатура на Харис първоначално не беше приета с вълнение от всички. Нанси Пелоси, една от най-важните фигури за демократите, изчака няколко дни преди да обяви официалната си подкрепа. Всъщност мнозина смятаха, че Харис ще е водещ кандидат на демократите още тази кампания. С оглед напредналата възраст на Байдън, очакванията бяха, че вицепрезидентският пост трябва да и гарантира коридор към президентския пост още на тези избори. Проблемът обаче е, че Харис така и не спечели широкото одобрение, на което се надяваше. В повечето случаи оставаше в сянката на президента, а няколкото ѝ опита за международни обиколки завършваха без особени успехи.
Повторната кандидатура на Байдън даде знак, че демократите далеч не са толкова уверени в нейните възможности. От една страна Харис е всичко това, което демократите искат. Чернокожа жена, с индийски имигрантски корени, с кариера на прокурор и покриваща интересите на по-голямата част от избирателите.
Тя обаче не успя да блесне политически. Твърди се, че сред демократите е имало лобита и за други евентуални кандидати, но сериозните пари, инвестирани в кампанията на Байдън, могат най-лесно да бъдат оползотворени от Харис, която така или иначе беше важна част от неговата кампания.
Добрите новини са, че веднага след оттеглянето на Байдън, даренията за кампанията на демократите са отчели рекордни стойности. Тоест тяхната кампания няма да отстъпва от тази на Тръмп. Сега те ще трябва да впрегнат и своя потенциал от към звездно присъствие. Тръмп ги води по този показател, след като изненадващо Илон Мъск официално обяви подкрепата си за него.
Сега демократите ще опитат да използват Тейлър Суифт, Опра Уинфри и Лейди Гага като лица за своята кампания. Всъщност Доналд Тръмп все още изглежда като голям фаворит за вота. Смяната на кандидата на демократите до голяма степен ще затрудни републиканците.
До този момент тяхната кампания беше насочена към друга посока. А именно към разграждане на имиджа на действащия президент. Предстои пълна смяна на стратегията. Много важен ще е и предстоящият втори дебат на кандидатите, където се очаква Харис да е доста по-подготвена от своя предшественик.
Въпросът е дали демократите се надяват на истинска победа. Възможно е и да смениха кандидата с надеждата да запазят статуквото в конгреса. Ако републиканците вземат пълен контрол над законодателната администрация, би означавало, че техният държавен глава би имал пълен контрол през следващите две години, когато ще са следващите частични избори.
Посланията на Тръмп сякаш по-лесно срещат одобрението на широките маси. Той спечели вота преди осем години с обещания за подновена индустриализация и гарнатиране на работни места. Тогава Хилари Клинтън по-скоро се беше заела да печели младите и образовани избиратели с обещания за климатичен преход и индустриална реформа, пренебрегвайки работническата класа.
За Харис се знае, че има доста подобни идеи, но нейния произход би трябвало да й помогне да осъществи по-лесна връзка с работническата класа. Изглежда, че тя ще получи подкрепата на фамилиите Обама и Клинтън, които заедно с Пелоси доминират партията на демократите през последните двадесет години. Големият въпрос е обаче, способна ли е тя за няколко месеца да изготви кампания, за каквато е нужна година.
Доналд Тръмп смело налага своите възгледи, а постепенно започва да печели симпатиите на неутралните избиратели. Харис може би ще трябва да търси кампания, подобна на тази на Бил Клинтън през 90-те. Тогава той успя да постигне изненадваща победа на изборите, показвайки се като готин кандидат, близък до младите и разбиращ проблемите на средната класа. Позитивната кампания на Барак Обама години по-късно също може да даде основи за триумф. Въпросът е обаче дали Америка очаква това или по-скоро ще търси промяната, обещавана апломб от Тръмп.
Проблемът и за демократите, и за републиканците е че през последните години те не изградиха млади лица на сцената. Републиканците опитаха да наложат хора като Марко Рубио и Ники Хейли, но никой от тях не покрива цялостните очаквания. Колкото и да се опитваха да променят реалността, през последното десетилетие те си останаха партията, доминирана от Тръмп.
За демократите се знае, че са доминирани от фамилиите Обама и Клинтън, които до голяма степен влияят на важните решения в партията. За това така и не успяха да изградят нови свежи лица, а по-скоро разчитаха аурата на предходни водещи фигури. Големият им проект беше Камала Харис, като тепърва предстои да видим, дали не са изиграли въпросната карта твърде рано.
Въпросът е възможно ли е да видим един от най-големите обрати в историята на Америка. Това ще стане ясно през следващите седмици.