Социалното предприемачество в туризма се превръща в нещо изключително популярно. То не е присъщо само на развитите държави и на тези, които са напреднали вече в начина, по който гледат на туризма. Това каза проф. д-р Лилия Терзиева, преподавател и изследовател в Университета по приложни науки в Хага, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

"Например азиатските държави, които са вече много развити като туристически дестинации, но начинаещи по начина, по който възприемат туризма. При тях туризмът не е единствено и само притежание и облик на онези бизнеси, които допринасят за развитието на БВП. Туризмът е изражение на начина, по който те възприемат дестинацията и локацията като цяло". 

Интересен пример в тази област е Тайланд, посочи проф. Терзиева. "Какво правят те? Те използват формулата на т.нар. туризъм, основан на местната общност - всичко, което потребява туристът, е резултат на производството и усилията на хората от местната общност. В това число деликатесите, които се опитват, сувенирите, които можете да изработите заедно с местните жители, докато се наслаждавате на техния бит и култура. Материалите, които изграждат инфраструктурата и сградите са съобразени със спецификата на флората и фауната в конкрентата дестинация". 

"Социално предприемачество в туризма се отразява и в начина, по който бизнесът в туризма взаимодейства с неправителствените структури. Пример за това са скандинавските държави и начина, по който те се рекламират и брандират". 

Туристите вече не се различават по вид, както бяха определени в миналото, като интересуващи се от спортен туризъм, от балнео туризъм и т.н. възможностите, които се предлагат, трябва да обхващат колкото се може повече възможности, ако не и всички, каза още проф. Терзиева. "Да, може предимно целта на пътуването ни да е с определен знаменател, но ние сме вече много взискателни по отношение на запълване на своята почивка".  

"Преди 20-на години човек е почивал по две до три седмици в годината, а сега можем спокойно да кажем, че почивката се съсредоточава в дълъг уикенд - 4-7 до максимум 10 дни. И туристът би искал максимумът от дадена туристическа дестинация в синхрон с начина, по който тя ще пребъде в своята устойчивост и Скандинавските страни са изградили този профил". 

В България бихме могли да посочим винената индустрия като един добър пример, подчерта събеседничката. "В началото на прехода виненият туризъм бе подценяван, но сега българското вино вече е познато и всеки осъзнава, че към българското вино се комбинира и българската кулинария".

"А там, където са съсредоточени българските винопроизводители, е съсредоточена и културно-историческата стойност и наследство на България. И тази комбинация създава истинския профил на успешни примери за социални предприемачи. Особено за хора със специални нужди, особено за общности, които изразяват своят културен облик, посредством туристическият продукт, който предлагат". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Япония ускорява процеса на влизане в страната, след като туризма достига нов рекорд

Гръцките острови не могат да спрат опустошителните туристически тълпи

Нов механизъм ще изсветли скоро краткосрочните наеми в България