Незаконния добив на пясък в Латинска Америка става все по-мащабен проблем. Това е не само икономически, но и екологичен казус, от който се очакват само лоши последици. Между 100 и 800 млрд. годишно е оценката на незаконния бизнес. На южния континент почти няма държава, която да не е засегната от незаконния добив, но това е често срещана практика по цял свят, включително и в България. Това коментира Стоил Цицелков, политически анализатор и европейски наблюдател на изборите в Южна Америка, в предаването “В развитие”, с водеща Цветисиана Костова.
Престъпността на континента определено прави проблема още по-голям. Пясъкът се използва основно за строителния сектор. Китай е основният консуматор на незаконната търговоя.
“Светът има голяма потребност от пясък в различните сфери, особенно в строителството.”
Това е по-доходоносен бизнес от всичката незаконна сеч, добив на злато и риболов. Експерти смятат, че добивът на пясък е по-печеливш дори от трафика на наркотици в Южна Америка.
“Когато се прави по легален начин се използват проучвания за регенериране на природата, които премахват трайните щети като фактор, но незаконния добив унищожава екосистемата.”
Най-големи мащаби този “бизнес” има в Бразилия. Много от басейните, от които се извлича пясък губят своите качества. Много животински видове изчезват, а водата, която минава от там губи свойствата си заради липсата на “естествен филтър”, какъвто е пясъкът.
Щетите могат да се минимализират трудно, след като няма много силна социална чувствителност по темата. Мексико отдавна се сблъска с този проблем, като още през 1990 г. започват протести против незаконния добив. Те успяват да се преборят с проблема след много сериозна социална намеса. В Латинска Америка това обаче е далеч от реалността.
“Липсата на обществен натиск в Южна Америка е фактор за успеха на този незаконен бизнес.”
Съюзник на незаконната търговия на континента е високата безработица, която се смекава чрез съществуването ѝ. Много от тези “бизнеси” са препитание за обширен брой хора, които стават зависими от развитието им.
“В случая на пясъка няма как да се проследи напълно неговия произход. Липсата на правилна документация и фактът, че се използват едни и същи фирми и камиони за транспортация на стоката, прави ситуацията още по-чувствителна.”
Много държави на континента претендират и за финансова независимост заради добива на горива, който става все по-мащабен.
“Има над 50 нови, големи проекта за находища, което е доста сериозно. То е в разрез със споразумението, подписано в Дубабай през 2023 г. на конференцията за климата.”
Дори държави като Коста Рика, която прокламира разграничаването от използването на изкопаеми горива, започва да вярва в многомилиардния бизнес. Много влиятелни бизнесмени от континента инвестират в сферата с цел по-късна възвръщаемост на инвестицията.
Очаква се, при евентуално преструктуриране на света към “зелена” енергия, до 15 години секторът за добив на горива да намалее и инвестициите, направени в него, да загубят стойността си.
“Много от икономическите активности, които дават възможност на местното население да работи на този етап, ще имат огромни последици за екологичното развитие в континента.”
Южна Америка е една от частите в световен мащаб, която страда най-много от климатичните промени, причинени от индустриализацията.
Ще успеят ли държавите от континента да се справят с проблемите си? Как климатичните промени влияят на начина на живот за хора, обитаващи тези територии?
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.