Хунтите в Мали, Буркина Фасо и Нигер обявиха създаването на собствена конфедерация, която вероятно ще има силни връзки с Русия, Иран и Турция, след излизането си от регионалната група на ECOWAS. Промените в тези страни от Сахел вече имат ефект върху икономическото развитие на Африка, на сигурността и външната политика на ЕС, особено що се отнася до мигрантския натиск. Това коментира Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването "В развитие" с водеща Цветисиана Костова.

"В събота след срещата на двама генерала и един полковник, които ръководят Мали, Буркина Фасо и Нигер, беше декларирано нежеланието им да се върнат в Икономическата общност на Западна Африка (ECOWAS) и те се съюзиха в алтернативен съюз."

ECOWAS работи от края на 70-те години, като целѝ да преодолее ограниченията, наследени от колониалното разделение, особено в сферата на икономиката и търговията, но напоследък все повече получаваше политически формат, доближавайки се до "някаква форма на западно-африкански съюз извън чисто икономическите граници", каза Дечева. Сега отделянето на трите страни - по-икономически изостанали, с голяма зависимост от износа на суровини и големи мултинационални компании, и предимно монокултурно земеделие - ще отслаби ECOWAS в момент, когато организацията изпраща контингент за борба с джихадистите в Мали.

В Мали, Буркина Фасо и Нигер има провал на опитите за преодоляване на проблемите - както социални, така и предизвикани от джихадистите. Франция води две от големите военни операции, които не постигнаха траен успех; ООН имаше големи мисии в Мали и Буркина, които бяха помолени да напуснат, напомни Дечева. След излизането от тези сътрудничества, тези страни поканиха наемниците от руската военна групировка "Вагнер".

"Има огромно разцепление в икономическото и военното сътрудничество, което няма как да бъде за добро на Африка и за ЕС. Тази несигурност ще генерира бежанци... Все по-често ще имаме поводи да бъдем притеснени от слабото развитие, почти несъществуващите социални услуги в голяма част от страните на Западна Африка. Единственият път, който виждам е сътрудничество и разговори между всички, големи и богати страни, които по някакъв начин имат контакти, разговарят и общуват с местните управления, за да може да се генерира проложителен пример и да се върви към развитие и сътрудничество, отново."

ЕС е основен партньор в цяла Африка, като огромна част от бюджета за международно сътрудничество отива там. Има традиционно отворена политика за сътрудничество и подпомагане - понякога дори се подпомагат бюджетите на страни с добри политики и се извършват съвместни проекти с държави, с които няма чак толкова добри отношения; същевременно отделни държави развиват двустранни отношения извън рамките на ЕС, каза Дечева. България също трябва много по-често да се включва в развитието на тези отношения както на европейско, така и на национално ниво.

Но Европа и международната общност често пренебрегват националните гласове в африканските държави, което постепенно влошава ситуацията вътре в тях, както се случи в Мали, напомни Дечева.

"Имаме възможност като ЕС да разговаряме с онези политици на терен, които имат нужда на създаване на условия за диалог, за да се съкрати периода на това военно управление... Това е пътят на Европа - избягването на ултиматуми. Ултиматумите, които поставихме последните три години, се показаха, че не работят."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.