Последният макроикономически анализ на УниКредит Булбанк предвиди ускоряване на растежа на Брутния вътрешен продукт на страната до 2,5% през тази година и до 3,1% през следващата. Прогнозата се дължи на очакванията за по-силен ръст на частното потребление на фона на по-силното от очакваното, преди 3 месеца, нарастване на реалния ръст на заплатите и кредитирането на домакинствата. Политическата нестабилност у нас остава най-големия риск. Ситуацията анализира Кристофор Павлов - главен икономист на УниКредит Булбанк, в предаването „В развитие“, с водеща Вероника Денизова.

„Ако се приоритизира влизането ни в еврозоната е напълно възможно това да се случи до средата на 2025 г.“

След вчерашното предложение на ГЕРБ-СДС за правителство, което веднага получи неподкрепящ отговор от Кирил Петков, анализаторите смятат, че това е единственият начин за постигане на желания резултат – наличието на кабинет. 

„Въпреки че парламента стана по-фрагментиран, той се доминира от трите проевропейски партии, които имат 154 места.“

Най-вероятният сценарий за политическата сцена на България е да се сглоби проевропейско правителство на база резултатите от последните парламентарни избори. Главните задачи на бъдещите ни управници, които и да са те, ще е работата по влизането в еврозоната и присъединяването ни към Шенген. Вся пак има вероятност тези процеси да дерайлират и да не се осъществят, така както предначертаваха предишните планове на анализаторите.

„Икономиката тепърва ще се адаптира към една много по-ниска инфлация и ръста в доходите на потребителите“

При изчисленията на Уникредит Булбанк за референта стойност е взета „чистата стойност“. Тя е по-различна от тази на ЕЦБ и ЕК, коментира Павлов. 

Прогнозите за ръст на БВП до 2,5% през тази година се дължат на много фактори, като един от тях със сигурност остава потребленията на домакинствата. То се оказва по-силно отколкото анализаторите са си представяли. През тази година се наблюдава ръст както в заплатите, така и в кредита за домакинствата, който създава допълнителни стимули за агрегираното търсене в икономиката. 

Двигателят на Европа в момента е вътрешното търсене и по-специално бързия ръст на разходите.

Тенденциите при търговията, от своя страна, са различни. За правилни статистики и прогнози се използват агенции от частния и публичния сектор, които да представят цялостната картина в страната. Очаква се процентността на износа да се покачи повече отколкото вноса.

Условията за търговия ще са по-склонни към нас в началото на процеса по влизане в еврозоната, твърди още гостът ни. Има вероятност вносните стоки да започнат по-бързо поскъпване сравнено с износните. Със сигурност ще се материализират позитиви до края на тази година, които, обаче, ще бъдат компенсирани през втората половина на следващата. 

Очаква се България да излезе на пазара за евро облигации през четвъртото тримесечие на тази година с емисия до 3.8 млрд. евро. 

След края на европейските избори за парламент и неясното бъдеще на континента, България трябва да стъпва леко, но това в никакъв случай не значи, че не можем да сме част от печелившите страни, стига да взима правилните решения. 

Ще влезе ли България в еврозоната? Как ще повлияе бъдещето на Европа върху България? Ще постигнем ли икономическите си цели или политическата картина в страната ще ни спре?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” гледайте тук.

Още по темата

Инфлацията в еврозоната се забавя съвсем близо до целта на ЕЦБ

Еврозоната - постижима ли е без правителство с дълъг управленски хоризонт

Потреблението може да забави еврозоната, но показва догонване на икономиките в ЕС

България отговаря на три от критериите за присъединяване към еврозоната