Разпускането на парламента парадоксално е най-демократичната реакция, защото той дава възможност на французите да изберат отново парламент, който да отговаря на очакванията на гражданите. В момента се наблюдава хаос сред десницата, докато левицата успя бързо да се мобилизира и да се обедини. Сега проучванията дават близки резултати за двата полюса, а Макрон остава заклещен между тях, това коментира проф. Анна Кръстева, професор по политически науки в НБУ, в интервю за предаването "В развитие".
Резултатите от европейските избори във Франция не оставиха печеливш ход на президента Емануел Макрон, тъй като се видя голямата разлика в полза на крайно десните, каза Кръстева. Крайната десница общо между всички партии събра около 40%, за това Макрон бе изправен пред 2 изхода – единият е да е пасивен, тъй като е в първата половина на мандата си, а другият вариант е да предприеме ход.
„Разпускането на парламента парадоксално е най-демократичната реакция, защото той дава възможност на французите да изберат отново парламент – такъв, какъвто днес да отговаря на техните очаквания. Като неговия въпрос е – дали са гласували така, защото са гневни и недоволни, или искат да ги управлява крайната десница. Пред този избор постави френските граждани.“
В момента се наблюдава хаос сред десницата, като лидерът на една от партиите призова за подкрепа към обединение между крайно десните партии, след което ръководството на партията отрече това да е било обсъждано.
От другата страна сред левицата се видя силна мобилизация и четири от партиите, споделящи сходни идеи се обединиха в Народен фронт, което ги постави много близо като електорални очаквания към Националния сбор на десните. Социологическите проучвания сочат, че десницата би събрала около 31% от гласовете, а левицата 29%. Това обаче поставя президента Емануел Макрон заклещен между двата полюса.
Гостът обясни, че победата на Макрон през 2017 г. се е дължала на два електорални блока, единият, който се състои от хора, подкрепящи центристки проекти и вторият, който не харесваха Макрон, но се опасяваха повече от крайната десница. Тя допълни, че той се надява този сценарии да се повтори, но има много малка вероятност това да се случи, тъй като вторият електорален блок вече не е толкова мобилизиран зад него, заради грешки в управлението му.
Има много спекулации, че Макрон цели да даде управлението в ръцете на крайната десница, за да покаже на французите, че те не са годни да управляват. Във френската конституция е предвиден модел за съвместно ръководство между президент и премиер от различни политически сили. Това вече се е случвало за 3 периода от време. Разликата тук е, че в тези три периода президентът и премиерът са били част от системни партии, докато в евентуалния сценарии на победа на крайната десница, Макрон ще трябва да управлява с анти-системен премиер.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.