Много е трудно да се определи каква част от материалното културно наследство на Африка се намира в музеите на Европа и САЩ. Много от предметите са в частни колекции или в религиозни институции, което допълнително затруднява идентифицирането им. Дори при доброто желание някой предмет да бъде върнат, това може да се окаже невъзможно, тъй като информацията за него е загубена при открадването му от Африка. От своя страна световните музеи използват всякакви оправдания, за да не връщат заграбените предмети по време на колониалната епоха, тъй като ще останат доста празни. Това коментира Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

Макар времето на големите кражби на културни ценности, които сега попълват музеите на бившите колониални държави, да е отминало, все още продължава нелегалният износ на артефакти от африканските държави, които сега обикновено попадат в частни колекции.

"От много време няма легален път културно наследство на Африка да бъде внесено официално в Европа или която и да е държава с действаща правосъдна система и митнически контрол; включително не може да бъде изнесено легално и в друга африканска страна. Но по различни пътища се случва и е въпрос ние като развити общества да бъдем по-бдителни, когато се появяват."

Африканското културно наследство в световните музеи, което е било заграбено по време на колониалната епоха, в момента се счита за собственост на тези музеи. Ако Британският музей или Лувърът върнат всички тези предмети - не само африканските, но от и от други региони - тези музеи ще останат доста празни, коментира Дечева.

Един добър пример е Италия, която през 2005 г. върна обелиска на Аксум на Етиопия. Италия се извини за кражбата и пое разноските, които възлизаха на милиони евро, каза Дечева.

С началото на формалната колонизация народите на Африка са разделени по един изкуствен начин на Берлинския конгрес. И докато днес може да се каже на коя култура принадлежи даден предмет, е трудно да се реши коя сегашна държава трябва да се приеме като наследник на култура или политическа единица, съществувала в миналото. Дечева даде за пример Конго, където е възникнала империя с много богата материална и устна култура, която сега е разделена между няколко страни.

         "Част от тази култура е в Северна Намибия, част е в югоизточна Ангола, част е в южно Конго, в северна Замбия. Ако тръгне да се връща опредепен артефакт, няма кой да ни подскаже на кого да го върнем. И това е оправдание, а не истинската причина."

Връщането на предметите, показващи древните култури на Африка, в техните страни ще събуди стремежите на тези държави и народи "за развитие, за връщане или отиване за първи път на училище, за развитие на умения, за участие в икономическия, културния и социалния живот на своята страна и на света. Няма начин да не мине през културата. Няма как народ, на който му е отнета културата, особено по насилствен начин, той да бъде борбен и участващ в развитието с външните фактори" като европейските държави и съседните африкански страни, каза Дечева. Без работа с тези общности и план как ще бъдат използвани предметите на културното наследство, това ще предизвика основно разпри между държавите и европейските музеи се възползват от това, добави тя.

Друго често срещано оправдание е, че африканските народи няма да могат да съхранят културното си наследство, ако предметите бъдат върнати, но това е несериозно, каза Дечева, давайки за пример опазването на хилядолетните традиции в Етиопия.

Въпросът трябва да бъде не дали, а кога тези предмети ще бъдат върнати, и как те могат да послужат за установяването на нови отношения между европейските държави и Африка, особено в светлината на колониалната епоха, каза Дечева.

Как Етиопия запазва културното си наследство живо и до днес може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.