В Източна Европа, включително и в България, дезинформацията и про-авторитарните мнения са доминиращи при по-младите хора - под 30 години. Това се дължи на модерната информационна среда и на това, че не сме готови и нямаме умения да боравим с нея и да изградим здравословна връзка със знанието. Ключова е дигитализацията на културата, но и отразява нивото на образованието. Това каза Горан Георгиев, експерт към Център за изследване на демокрацията, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Нивата на дезинформацията в България на практика има едно цяло течение - гледна точка, която е изцяло изградена върху дезинформационни, манипулативни идеи и конспиративни теории. Това е основно течение, което се вижда дори и официалните медии, а в социалните мрежи е навсякъде. 

Близо 90% от целия трафик към социалните медии в България е към Facebook. Там на практика има някакъв монопол, а в тази социална мрежа изобилства с манипулативно и подвеждащо съдържание, каза Георгиев. 

Съществуват различни инструменти за противодействие на дезинформацията, които могат да се използват в различни моменти. Има например игри, които учат хората на медийна грамотност и критично мислене, които са ефективни няколко седмици след като се прави играта и за това е добре такива интервенции да се прилагат малко преди избори, каза експертът. 

"За по-дълговременна устойчивост и резистентност на фалшива информация се постига само по един начин и това е чрез образование, фокусирано върху информационна, дигитална и медийна грамотност, както и критично мислене и философия на знанието. Това отнема време". 

Решения в смисъл на цялостна профилактика и превенция на дезинформацията, които да работят завинаги, няма. Това е феномен, който продължава да се случва, независимо колко го регулираш, предупреди Горан Георгиев. "Има различна уязвимост в различните сегменти на обществото - в различните социо-икономически категории. По-младите са изложени на въздействието на социални мрежи като TikTok, което представлява един вид трудности, а при по-възрастните има друг вид пристрастявания и когнитивни въздействия".

Различават се условията и в различните държави, напр. в Западна и в Източна Европа, каза още събеседникът. Той добави, че податливостта и пристрастията към авторитарно мислене се наблюдават в неочаквани групи от населението. Те не са толкова характерни при "по-старите поколения, които се приемат като по-консервативни, а (включително и в нашата страна) немалко проучвания показват, че проавторитарни мнения са по-доминиращи при по-младите хора".

"Това се дължи на модерната информационна среда, защото ние не сме готови и нямаме умения да боравим с нея и нямаме здравословна връзка със знанието като такова. Дигитализацията на културата е ключово, но това отразява и нивото на образованието в България". 

Как с регулация и други мерки може да се ограничи дезинформацията? Може ли да се балансира между запазването на правата на човека и на изразяване и въвеждането на регулаторна рамка, която да ни предпазва от дезинформация? Каква е ролята на изкуствения интелект в генерирането и превенцията на дезинформацията?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.