Владимир Шопов: Китай търси все повече лобисти, а не партньори в Европа
Владимир Шопов, политолог и анализатор, във "В развитие", 09.05.2024
Обновен: 16:29 | 9 май 2024
Вучич отива твърде далеч в икономическото отдаване, като Сърбия се превърна в "интересен пример" за това "как изглежда китайският захват" за държавите, които са склонни да изпаднат в такава зависимост - с изключително високо ниво на задлъжнялост. Китай търси лобисти в Европа, а не партньори. Орбан е политически играч от доста по-висок калибър в сравнение със своя сръбски колега. Той иска да направи европейски хъб за електрически електромобили, и западни, и китайски, като стратегията и подходът на Унгария са от доста по-премислени и от по-висок порядък. Очаква се Европейската комисия, преди конституирането на нова такава, да предприеме първоначални ограничителни мерки спрямо Пекин, но те няма да са толкова радикални, за да нарушат крехкия баланс на интересите между Германия и Франция. Това каза Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
Посещението на Си Дзинпин във Франция, Унгария и Сърбия тази седмица демонстрира политическите и икономическите амбиции на Пекин чрез широките усилия на дипломацията, като във Франция имаше два основни, големи фокуса. Първият бе свързан с усилията да се забави неизбежният, задаващ се търговски конфикт между ЕС и Китай, каза гостът. “Много коментираното разследване за субсидиите в китайската автомобилна индустрия, специално за електрическите автомобили, приключва. Буквално след седмици трябва да бъде взето решение. Лично аз очаквам да бъде взето решение за налагане на мита”.
“Постоянно се увеличават проблемните точки между двете страни, и по отношение на търговията, а и по отношение на сигурността. Една от основните цели и на двете страни е да се види колко забавена или отложена може да бъде тази точка на сблъсък, която е неизбежна”.
Другата тема е Украйна, добави събеседникът. “И двете страни достатъчно ясно си дават сметка доколко установени и трудни за промяна са позициите - на Франция и ЕС от една страна и от друга страна на Китай - за войната в Украйна”.
Според Шопов разговорите са се водили в две посоки - възспиране на Москва от “употребата на по-радикални инструменти на войната и на бойното поле, най-вече тактически ядрени оръжия”, както и комуникация с Китай в посока участие в едни мирни преговори за край на войната в Украйна: “в момента, в който започнат преговорни процеси, когато и да дойде този момент, за финал на военните действия в Украйна”. “Там по-скоро е бил акцентът, защото и Пекин, и Париж си дават сметка, че никоя от тези две страни няма да промени оценката си и политическите и стратегическите си намерения по отношение на войната в Украйна”.
“Очаквам Европейската комисия, преди конституирането на нова такава, да предприеме първоначални ограничителни мерки спрямо Пекин, но те няма да са толкова радикални, за да нарушат крехкият баланс на интересите между Германия и Франция. Това е контекстът, а и присъствието на Урсула Фондерлайен до голяма степен лиши от непосредствена необходимост и германският канцлер да е там”.
Относно посещението на Си в Сърбия и Унгария гостът коментира, че тези държави “са добронамерени на практика приятелски за Китай” и е “очевидно, че там Пекин еднозначно търси вече лобисти, а не партньори.
“Сърбия отдавна е хъб на влиянието и навлизането на Китай най-вече в Югоизточна Европа. Белград беше избран, за да бъдат доразвити и задълбочени основните проекти, които там се осъществяват, но и от политическа гледна точка”.
Белград беше подходящо място, от което да бъде заявена една доста ясна и еднознчна антинатовска позиция и реторика, която е и причина много държави от ЦИЕ да се оттеглят и да станат по-предпазливи в общуването с Пекин, подчерта събеседникът.
“Президентът Вучич вече отива твърде далеч в политическото и стопанско отдаване на страната на Китай. Първият пример е подписаното и предстоящо да влезе в сила споразумение за свободна търговия между двете страни и задълбочаващото се сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, включително и закупуването на китайска военна техника. Те от тук нататък ще бъдат реални пречки за европейската интеграция на страната, ако приемем, че това остава наистина сериозна политическа цел на администрацията в Белград, което е все повече под въпрос”.
Сърбия е един много интересен пример, в буквалния смисъл, за това как изглежда китайският захват за държавите, които са склонни да изпаднат в такава зависимост с изключително високо ниво на задлъжнялост - по официални оценки почти 4 млрд. евро, а по неофициални - към 14 млрд. евро, добави Шопов.
За посещението при Виктор Орбан гостът каза, че Орбан е “политически играч от доста по-висок калибър в сравнение със своя сръбски колега”.
“Самата Унгария е в много по-силна позиция, защото е член на ЕС и на НАТО. На практика това позволява на Орбан да поставя известни условия при достъпа на Китай до унгарската икономика и публичната среда”.
Повечето средства, които влизат в Унгария, за разлика от Сърбия, не са кредити, а инвестиции, подчерта Шопов. “Освен всичко останало, Орбан успя да намери успешно пресечна точка на интереси между германската автомобилна индустрия и китайските инвеститори”.
“Неговото желание в момента е да направи един европейски хъб на индустрията на електрическите автомобили, събирайки на едно място, не просто производители на автомобили - и западни, и китайски - но и производители на батерии. От тази гледна точка стратегията и подходът на Унгария са от доста по-различен и по-висок порядък”.
Политически това създава все повече сериозни проблеми на Орбан, но той вече е свикнал с тази роля и дори на моменти целенасчено я търси, изтъкна гостът. “В Унгария става въпрос за доста по-добре премислена стратегия, която се приема и от определени европейски индустрии и държави”.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.