Държавната помощ трябва да стане приоритет и инструмент, който се използва активно и да бъде насочен към компании със средна или висока добавена стойност. Ако държавата ще помага на дадена инвестиция, то трябва да се гарантира, че тя е вдигнала стандарта на живот и плаща по-високи заплати в дадения регион. Няма как България да догони другите държави и да станем едно от богатите места в Европа, без да сме адекватни в привличането на инвестиции, това коментира Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO, в предаването "В развитие" с водеща Роселина Петкова.
В доклада си Международната банка представи три сценария, в които България ще достигне средния стандарт на живот в Европа, те са в периодите 15 г., 30 г. или никога, като има насоки какво да прави страната и какво да не, каза Иванов. Средният ръст на икономиката в последните години е средно 3%, като според доклада правилното усвояване на евросредствата ще добави 1% към този ръст, а ако тези средства не изтичат този процент би се увеличил. Също така конкретното насърчаване на инвестиции, увеличаване на производителността и подобряване на образователната система, която да изкарва подготвени кадри, общо биха увеличили ръста от 3% до 10%.
Гостът обясни, че от BESCO са направили проучване, за да си обяснят – защо страната ни изостава в привличането на инвестиции спрямо съседните държави. Установяват, че България не се разглежда като привлекателна за инвестиции страна, тъй като изоставаме в държавната помощ. Изчислено е, че държавите си връщат тези инвестиции за около 7 г., а страни като Сърбия, Румъния и Гърция се възползват усилено от това.
В България бюджетът за държавната помощ се е вдигнал, което е добра новина, но все още трябва да има промяна в закона, с която да се урегулира, че ще се подпомагат само инвестиции в определени условия. Условията може да включват отпускането на средства след акт 16, за да е сигурно, че инвестицията ще се състои, а другото предложение е част от парите да се отпускат 5 години след като компаниите са започнали дейност и се установи, че са плащали заплати по-високи от средните в общината. Гостът допълни, че е важно инвестициите да се насочат извън София, за да се развият всички части на България.
Децентрализацията в основата, тъй като гостът обясни, че общините и кметовете им нямат финансова независимост и властова свобода да привличат подобни инвестиции, като често големите чуждестранни компании се привличат на централно ниво у нас.
Държавната помощ трябва да стане приоритет и инструмент, който се използва активно и да бъде насочен към компании със средна или висока добавена стойност. Гостът допълни, че инвестициите в ИТ сектора трябва да са изключени от държавната, тъй като има недостиг на кадри там, а повече компании създаващи нови работни места няма да решат този проблем.
„Трябва щом държавата ще участва да в нещо, то трябва да гарантира, че за конкретния регион е вдигнало стандарта на живот, плаща по-високи заплати и е на светло. Няма как България да догони другите държави и да станем едно от богатите места в Европа, без да сме адекватни в привличането на инвестиции. С най-голяма добавена стойност е насърчаването на местни и чуждестранни инвестиции. Понеже другите държави около нас се справят добре се случва по-често нашите компании, с български инвеститор, които искат да растат да отварят нов завод в Румъния, защото Румъния дава повече насърчения за компанията и инвеститора. Ако ние не го правим не само не привличаме външните, но губим и нашите инвеститори.“
Вътрешнополитическите сътресения в страната дават лош сигнал на инвеститорите, създавайки несигурност и непредвидимост за бизнеса. Гостът обясни, че това не отблъсква само чуждестранни инвестиции, а и местните. В страната има и належаща нужда от подобрение на образователната система. Трябва да се даде свобода на преподаващите и да се насърчават обучение на социални умения. Усилия трябва да бъдат насочени и към обучението на учителите, като гостът смята, че образователната система трябва да получи огромно внимание от управляващите.
„Трябва да има спокойна среда, в която надпартийно да се погледне на този въпрос и че той е по-важен от Шенген и еврозоната. Специално образованието трябва да е приоритета, който има ли правителство с размаха, с който се действа за Шенген – с още по-голям да действа за образованието.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.