Европейският съюз трябва да гледа на себе си като на политически и икономически блок, който носи отговорност и за останалите страни на света. Ако Западните страни вървят към развитие, то африканските страни, където е концентрирана най-голямата световна бедност, вървят към толкова голяма задлъжнялост, че вече се доближават до пълна зависимост от кредиторите. Плащанията за лихви на едни от най-бедните страни в света към богатите западни кредитори надхвърлят като процент от БВП всички средства, отделяни за здравеопазване, образование и инфраструктура взети заедно. Това каза Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
Глобалните показатели показват една добра перспектива, но един по-детайлен поглед сочи много притеснителни данни - количеството на живеещите в крайна бедност се увеличава с увеличаването на цената на живот, като 712 млн. души живеят в крайна бедност с под 2,5 долара на ден, каза Дечева.
По думите й международните организации трябва да анализират внимателно трайно увеличаващата се цена на храните и много тежките климатични условия за производство на хранителни продукти - дали става дума за моментно състояние заради Ел Ниньо или е заради много лошото използване на земята от крайно бедните. Те са на ръба на оцеляването и нямат избора да използват по-зелено земеделие.
"До 2019 година глобалните цифри бяха много успокояващи, защото показваха постоянно развитие. Но пандемията, която ограничи мобилността и забави или спря производства, показа, че развитието, което е било, не е било устойчиво".
Ако Западните страни вървят към развитие, то африканските страни, където е концентрирана най-голямата световна бедност, вървят към толкова голяма задлъжнялост, че вече се доближават до пълна зависимост от кредиторите, подчерта гостенката.
Една икономическа общност, към която България вече три години много упорито се стреми - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - е в момента един клуб на най-богатите 38 страни, посочи Дечева. "Заложили сме в развитието си необходимото, за да станем една от тези страни".
"Но този "клуб на богатите" ще увеличи през тази година задлъжнялостта на тези най-бедни страни с още около 2 трлн. долара, което не са нови заеми, а лихви по стари давания. Генерират се едни очаквания, от които по-богатите страни не желаят да се откажат. Защото, ако се откажат от тези вземания, нашите икономически показатели автоматично се влошават. И тъй като ние не сме категорично излезли от възможността за попадане в рецесия, това са рискови движения".
Но както все по-често се говори и в рамките на ЕС, "ние трябва да спрем да гледаме на отделните страни като на свещени крави, на страните в ЕС, а да гледаме на себе си като на един политически и икономически блок, който е отворен и носи отговорност към останалите страни на света", подчерта събеседничката.
В този смисъл от нас зависят конкретни неща, които биха променили ситуацията - дали ЕС ще се договори с МЕРКОСУР за внасянето на едно изключително екологично телешко, което ще застраши френските интереси, дали ще имаме такава политика спрямо Африка, за да спрем да бъдем неоколониален господар на техните ресурси. Много от страните отделят за обслужване на външния си дълг 4 пъти повече отколкото най-задлъжнялата страна - САЩ, допълни експертът.
По думите й средно 13-15% от БВП са тези плащания, като тези 13% са непоносими, защото в много от националните програми средствата за здравеопазване, образование и инфраструктура, която е много необходима за икономическия растеж, взети заедно са много по-малко от тези 13%.
Защо творчеството на конгоанският творец Сами Балоджи се определя като ключ към разбирането на африканската култура? Какви са силните послания на арт инсталациите на Сами Балоджи? Защо бива "припознат и от много съседни страни" и какви са "посланията от миналото за бъдещето", които той отправя към африканците и към целия свят?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.