Геномните технологии могат да помогнат в българското земеделие като се създадат нови продукти, които да отговарят на нишови изисквания на пазара - по-здравословни продукти, с възможност за по-дълго съхранение на рафтовете в магазините, по-удобни за транспортиране, по-малко развалящи се, с по-малък процент брак, по-еднакви като размер и т.н. Това каза доц. Божин Божинов, ръководител катедра „Генетика и растениевъдство“ в Аграрен университет – Пловдив, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Новите геномни технологии са следващ етап на развитие на авангардните технологии в областта на генетиката. Те имат доста по-позитивни елементи от генното инженерство и за това, с този нов етикет, се опитваме да покажем, че те са по-различни и по-добри, обясни събеседникът.  

Терминът ГМО придоби много негативен оттенък в медийното пространство, но същевременно се разви много бързо нормативната уредба и това, което правната система днес разбира под ГМО включва дори селекции, създавани през 60-те и 70-те години, когато нещата, кръстени днес ГМО не съществуваха, каза гостът.

"Над 90% от това, което не само ние, но и нашите баби и дядовци са яли. Днес всичко, което достига до потребителите, е безопасно и на пазара няма опасни ГМО продукти. Но всяко нещо, с което се прекалява, може да бъде опасно".

Съвременните технологии заедно могат да допринесат и за използването на по-малко пестициди и торове, които при прекомерна употреба могат да навредят на околната среда. 

В Европа геномните технологии са на етап разработване и предпазарно проучване заради регулаторната неяснота, подчерта гостът. Законодателството на ЕС трябва да прави разлика между генното редактиране, при което се използват няколко организми и такова, при което се работи с генофонда само на самото растение или животински организъм, с който се работи без да се кръстосват видове, обясни доцентът. "Идеята е те да бъдат допускани до пазара по облекчен режим, а когато има пренасяне на гени от друг организъм, тогава остава онази утежнена и сложна система на ЕС, която за последните 20 години не е допуснала нито един нов продукт".

"Например при пшеницата може да се промени така генома на растението, че да се намали съдържанието на глутен, за да могат хората, които имат глутенова непоносимост, да консумират нормално хляб". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Български фермери имат рекордни добиви без дълбока оран и без торене с фосфор и калий

ЕС отстъпва за пестициди и ГМО, протестите поставят под риск биопроизводството

Д-р И. Ризов: Новите геномни техники не са еквивалент на ГМО