Плоският данък се превърна в голяма тема на разговор след доклада от поредната мисия на МВФ в България. От там посъветваха България да помисли за връщане към прогресивния данък. Идеята е, че България трябва да промени данъчната си система, за да осигури повече данъчни постъпления в бюджета. Това препоръча ръководителят на мисията на МВФ у нас Жан-Франсоа Дофен пред депутати от бюджетната комисия в парламента.

По темата в ефира на BloombergTV Bulgaria говориха петима експерти.

Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и БРАИТ

„Плоските данъците не са, за да наказваме или възнаграждаваме някого, те работят – събираемостта на този данък е огромна, тъй като няма смисъл да се крият данъците при такава политика. Когато се вдигнат много данъците започват едни по-изобретателни счетоводни политики на компаниите и се оказва, че пак не събираш повече пари, само че държавата се занимава с много повече административна дейност по хващане на хората, които укриват данъци. В България данъците не са ниски. Държавата ни разпределя около 40-41% от БВП от държавния бюджет по един или друг начин, без значение дали са осигуровки или данъци. Колко още повече да разпределяме? Това не е работещо. Това, което трябва да прави държавата е да мисли как да увеличи икономическата дейност в страната.“

Михаил Кръстев, икономист

„Отпадането на плоския данък е изключително вредна идея за българската икономика, знаем какви са положителните последствия за нея от въвеждането му, от което минаха около 15 г. Знаем какъв е икономическият ръст, благодарение на плоския данък българската икономика запази своята конкурентоспособност и успя да напредне по време на голямата финансова криза през 2008 г. Има редица изследвания, които изтъкват предимствата на плоския данък пред прогресивната данъчна система. И най-важно е не каква е системата на данъчно облагане, а данъчната тежест да остане ниска, както за бизнеса, така и за домакинствата, тъй като пропорционалният (плоският) данък с висока данъчна тежест също би бил вреден. Данъчната тежест трябва да остане ниска, така че България да може да се конкурира не само със съседните държави, но и със сходните европейски икономики.“

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания

„От доста години МВФ в своите доклади пише, че плоският данък, особено в България по начина, по който действа в момента, е изпълнил своята роля. Петнадесет-шестнадесет години след като бе въведен, ако трябва да сравняваме дали изпълни целите си, то според мен категорично не ги постигна. Той беше въведен, за да намали неравенствата, да се увеличат приходите в бюджета като дял от БВП, имаше и надежди да се увеличат преките чуждестранни инвестиции в България и да се намали сивата икономика, ако видите тези 4 процеса каквито и индикатори да вземем, които количествено ги измерват ще видим, че всъщност в момента или сме по-зле от 2008-2009 г., или не сме мръднали в случая със сивата икономика. Преките чуждестранни инвестиции намаляха, нивото на неравенства в момента са по-големи. Обществото е по-нехомогенно от 2008-2009 г. Хората с по-високи доходи имат по-голяма склонност към спестяване, което няма лошо, но ако искаме да се стремим към развитите държави от Западна Европа, там където постоянно се сравняваме, то ние трябва да имаме, ако не еднаква, то поне сходна данъчна система. Трябва да има необлагаем минимум на минималните доходи, трябва да има някаква прогресивна скала, тъй като в момента страните, които останаха с плосък данък – България е в компанията на страни като Беларус, Руската федерация и още 3-4 други държави. В цял свят сме не повече от 6-7 държави, които прилагаме плосък данък. Не казвам, че беше лошо неговото въвеждане, напротив тогава беше важно и може би икономическата конюнктура го е предполагала в контекста на кризата, но вече мина достатъчно дълъг период от време и се натрупаха достатъчно емпирични доказателства, които показват, че плоският данък вече е неефективен и той стопира растежа. МВФ предлагат да падне и таванът на осигуровките и не защото искаме да облагаме богатите повече, а осигуровката е право на по-висока безработица, на по-високо майчинство, по-високо обезщетение при болничен, право на по-висока пенсия. Аз разделям данъка от осигуровката, това са два различни елемента, а в момента България данъчноосигурителната тежест има регресивен характер – колкото повече вземате, толкова повече вашето данъчно осигуряване клони към 10%, тъй като има таван на осигуровките и по този начин не са в еднаква степен ангажирани богатите и бедните с публичните услуги и социалната инфраструктура, която държавата предоставя на своите граждани, тъй като богатите се изключват от системата на 3750 лв и те знаят, че ако имат някаква нужда ще отидат в частна болница, частна образователна институция и нямат нужда да плащат за болестите на бедните. Така не се прави солидарно общество, освен икономическа ефективно трябва да гледаме и социалната справедливост. Според мен икономическият растеж ще се преразпределя по доста по-адекватен начин, ако има друг тип облагане с необлагаем минимум и нагоре, дали ще е една ставката или няколко, то самата форма на необлагаем минимум предполага, че вече говорим за прогресия.“

Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК и преподавател в УНСС

„Прогресивният данък съществуваше в България, той не даде добри резултати, тъй като събираемостта при плоския данък е по-висока, защото при прогресивния има по-голямо укриване на данъци. На следващо място – приходите от плосък данък са между 11,4% и 15% в структурата на данъците, това няма да е огромна сума, но ако целта е да обложим най-богатите, а те не получават доход от заплати, те получават доход от капиталовложения, там данъкът е 5%, така че ние дори няма да обложим най-богатите, тъй като те имат финансови инвестиции, а не заплати.“

Михаил Димитров, финансов анализатор в ПФБК

„Според мен плоският данък не трябва да бъде отменян, защото ползите от него са категорични и това бих казал е едно от малкото конкурентни предимства, които България има пред много страни-членки на ЕС. Именно той е един от факторите за доброто развитие на ИТ индустрията у нас.“

Плоският данък беше въведен у нас през 2007 г. Тогава това беше направено с идеята да се гарантират повече данъчни приходи. Много експерти твърдят, че това е изчистило сивата икономика. Повечето големи бизнеси открито плащат данъците си без да се опитват да укриват доходи. Това е гарантирало и повече постъпления в бюджета.

Други обаче са на различно мнение. Според тях плоският данък така и не е гарантирал нужното повишение на данъчните постъпления. Освен това прави неравнопоставено положението на хората с високи доходи и с по-ниски такива. Често припомнят, че основната идея е била да се гарантират повече външни инвестиции в страната. Това обаче така и не е станало.

Има спорове и около това до колко плоският данък у нас всъщност е наистина плосък. Експерти обясняват, че плосък данък означава еднаква ставка върху еднаква основа. А ако отворим сайта на НАП, ще видим, че има девет категории данъчни облекчения, с които основата се свива. И 90% от тези мерки са социални. Това прави спорно до колко у България има реален плосък данък.

Определено въпросът с плоския данък ще е решителен в предстоящата предизборна кампания и основен за следващото правителство. Важно е решението дали промяна ще доведе до повече приходи и дали бизнесът гледа на това, като на нещо позитивно.