Предизвикателно настроеният Владимир Путин заяви, че Русия няма да бъде спряна да преследва целите си, след като постигна рекордна победа на президентските избори, чийто резултат беше предопределен. Путин говори, след като предварителните резултати показаха, че той е получил 87,2% подкрепа на изборите, които приключиха в неделя, което му дава още шест години като президент, за да засили войната си в Украйна и конфликта със Запада. Резултатът далеч надхвърли предишния му рекорд от 77% на изборите през 2018 г. Това коментира Антоанет Василева, Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.
„Колкото и да е искал някой да потисне нас, нашата воля, нашето съзнание, никой в историята не е успял, не успява сега и никога няма да успее“, заяви Путин пред свои поддръжници в Москва късно в неделя. Всички големи „и в някои области грандиозни планове“, които той изложи преди изборите, „със сигурност ще бъдат постигнати“.
Дълги опашки се образуваха по обяд пред някои избирателни секции, включително в Москва и Санкт Петербург, след като съюзници на опозиционния лидер Алексей Навални, който почина миналия месец в арктически затворнически лагер, призоваха хората да протестират срещу избора на Путин, като се явят по това време. Тяхното присъствие представляваше знак на непокорство на фона на най-тежката репресия на Кремъл срещу инакомислието от десетилетия насам.
71-годишният Путин, който е най-дългогодишният лидер на Русия след съветския диктатор Йосиф Сталин, удължава почти четвъртвековното си управление с пети мандат в момент, когато войските му са в настъпление в Украйна. През третата година от инвазията, която се превърна в най-големия конфликт в Европа след Втората световна война, Русия набляга на предимството си, тъй като Украйна изпитва трудности да снабдява силите си с боеприпаси на фона на забавянето на военната помощ от страна на САЩ и европейските ѝ съюзници.
Всеки пряк конфликт между Русия и ръководения от САЩ алианс на НАТО би бил „на крачка от пълномащабна трета световна война“, заяви Путин в неделя.
Путин е „пристрастен към властта и прави всичко възможно, за да управлява вечно“, коментира украинският президент Володимир Зеленски във видеообръщение. „Няма зло, което той да не извърши, за да удължи личната си власт. И няма човек в света, който да е в безопасност от това.“
Избирателната активност през трите дни на гласуване е 74,2%. Това е най-високата избирателна активност, откакто Борис Елцин стана президент през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, и значително над 67,5%, отчетени през 2018 г. Поне шест руски региона твърдят, че избирателната активност е била над 90%.
Трима други кандидати от партии, лоялни на Кремъл, не предложиха сериозна конкуренция на строго контролираните избори. Комунистът Николай Харитонов взе 4,2%, Владислав Даванков от партията „Нов народ“, създадена през 2020 г., беше на 4%, а Леонид Слуцкий, лидер на ултранационалистическата Либерално-демократическа партия на Русия, изостана с 3,2%, според данни на Централната избирателна комисия.
Путин заяви, че изборните протести не са имали ефект и хората, които са развалили бюлетините, трябва да бъдат разследвани и наказани.
На пресконференция той потвърди пред репортери, че се е съгласил да размени Навални за неидентифицирани лица, задържани в западни затвори дни преди смъртта на антикремълския критик, при условие че той никога няма да се върне в Русия.
„Такъв е животът“, каза Путин, наричайки смъртта на Навални „тъжно събитие“ и споменавайки го по име за първи път от години.
Резултатът от изборите „дава на Путин всички шансове да реализира всякакви, дори и най-тежките сценарии в Украйна. Исторически високият резултат е гаранция, че мнозинството от населението подкрепя Путин“, каза Павел Данилин, ръководител на базирания в Москва Център за политически анализи, който съветва Кремъл.
Кремъл си е осигурил резултата чрез „изборни манипулации и измами“, смята Мария Снеговая, старши сътрудник в програмата „Европа, Русия и Евразия“ към Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. Целта беше да се покаже, че руското общество е обединено зад „дългосрочната борба на Путин не само срещу Украйна, но и срещу Запада и либералния международен ред в по-широк план“.
Окураженият Путин се готви за дълга конфронтация със Запада. В името на защитата на руските малцинства Кремъл притиска страни като Молдова, балтийските държави и тези в Кавказкия регион. Европейските лидери открито предупреждават за рисковете от руска атака срещу държава - членка на НАТО, и се опасяват, че САЩ могат да ги изоставят, ако Доналд Тръмп отново заеме президентския пост през ноември.
Икономиката на Русия до голяма степен издържа на шока от безпрецедентните международни санкции, откакто Путин започна инвазията през февруари 2022 г., благодарение на непрекъснатия поток от енергийни приходи и масивното вливане на държавни разходи в подкрепа на отбранителната индустрия и защита на вътрешния бизнес. Търговията с Китай процъфтява, тъй като Русия преориентира икономиката си от пазарите в Европа.
Повече от водещите теми от Терминала на Bloomberg гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.