Тази нощ бяха раздадени наградите „Оскар“. Филмът „Опенхаймер“ на Кристофър Нолан е големият победител в церемонията със седем награди.

През последните години популярността на филмовите награди беше под сериозна въпросителна. Гледаемостта спадаше, а продуцентите трудно намираха отговори защо. Всъщност отговорът е за това, че през последните десет години наградите сякаш измениха своя фокус. Преди наградите „Оскар“ бяха запазена територия за големите хитове през година, филмите, които са масово харесвани и големите звезди, които печелят награди.

През последните десет години това сякаш се измени. Наградите често отиваха при по-малки филми и сякаш по-скоро празнуваха независимото кино. Често това се обясняваше се икономически причини. Можем да си спомним 2006 г., когато изненадващо наградата за най-добър филм отиде във филма „Сблъсъци“. Тогава експерти обясниха, че решението е по-скоро стратегическо и цели да помогне на един по-малък филм да събере повече постъпление, от колкото по принцип би могъл, без наградата.

През последните години често имаше неочаквани сензации с наградата за най-добър филм. През 2017 г. тя отиде в малкия филм „Лунна светлина“, въпреки че „Ла Ла Ленд“ беше един от хитовете на годината и получи повечето важни награди. През 2022 г. наградата получи общо взето неизвестният филм „Кода“.

През 2019 г. номинирани бяха хитове, гледани от големи групи хора, като „Бохемска рапсодия“ и „Роди се звезда“, но наградата отиде в по-малкия „Зелената книга“. Това, че наградите отиват във филми, които не са толкова популярни за масовата публика и че по-рядко виждахме големи звезди на подиума, сякаш ограничи интересът към самата церемония. През последните две години обаче виждаме обрат в мнението на академията.

През миналата година наградите бяха обрани от „Всичко, навсякъде, наведнъж“. По само себе си това беше малък филм, който обаче изненадващо се превърна в големия пролетен хит. Лентата представляваше пречупване на супегеройския жанр, събирайки в себе си големи звезди като Мишел Йо и Джейми Лий Къртис.

Самата церемония беше направена изцяло по вкуса на публиката. Може би до преди няколко години големият победител щеше да е ирландският „Баншите от Инишерин“. „Всичко, навсякъде, наведнъж“ обаче обра големите награди. Месеци преди това публиката настояваше наградата за най-добър актьор да отиде при Брендън Фрейзър. Въпреки че за фаворити бяха спрягани други, той все пак получи наградата. Академията се погрижи да разкаже и класическа филмова приказка, връчвайки награда на Джонатан Ке Куан. Той беше станал известен като дете с филмите за „Индиана Джоунс“, но след това се загуби от публичното пространство. Наградата му отпразнува една приказка за завръщането, а емоционалната му реч се превърна в събитието на вечерта. Накрая пък го събраха на сцената с Харисън Форд, за да получи публиката толкова желаното завръщане на любимо дуо.

През тази година големият победител е „Опенхаймер“. Биографичната драма беше третият най-касов филм на миналата година. С това Академията се връща към своето начало. Явно засега манията към независимите филми е приключила и се завръщаме към големите хитове, които да бъдат утвърдени като класики с наградата.

Звездното присъствие също е голямо. Кристофър Нолан, вероятно най-значимият режисьор в света на киното през последните две десетилетия, най-сетне получи своя Оскар.

Това стана след като години наред Академията го пренебрегваше. До този момент той имаше само една режисьорска номинация. Истината е, че Нолан остана последният режисьор в света, който може да гарантира големи постъпления на филмите си, само с името си. Това го прави прекалено важен, за да бъде пропуснат.

Робърт Дауни Джуниър получи своя „Оскар“ за поддържаща роля. Доскоро това беше немислимо, защото Дауни беше лицето на филмовата вселена на „Марвел“. Въпреки че беше най-касовият актьор на миналото десетилетие, той беше третиран по-скоро като недостатъчно сериозен за наградата. Неговото звездно присъствие беше допълнено от наградата за Ема Стоун, която беше утвърдена като вероятно най-значимата актриса на своето поколение. Сред публиката пък беше Марго Роби, която като продуцент и водеща актриса в „Барби“ заема мястото си на вероятно най-влиятелната актриса в света.

С наградата си за главна роля пък Килиан Мърфи отпразнува своята приказка. Актьорът е в индустрията повече от две десетилетия, но все не успяваше да направи скока сред абсолютния елит на актьорите.

„Момчето и чаплата“ пък спечели „Оскар“ за най-добра анимация. Това е същински празник за Хаяо Миядзаки. Японският режисьор, считан за най-добрия аниматор в историята, най-сетне спечели голямата награда на 83 години.

Очевидно Академията се връща към основите си. Наградите отново ще отиват при големите звезди, а хитовете на годината ще бъдат отпразнувани. Идеята за награждаване на по-малки и неизвестни филми за подпомагане на боксофиса или по политически причини ще бъде изместена за малко.

Просто академията имаше нужда да възвърне престижа си. А това става, когато празнуваш успеха на любимците на публиката.

Още по темата

Какво стои зад впечатляващият триумф на филмовото студио A24

Mattel не изключва продължение на Барби

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.