Делът на заетите жени на почасова работа в ЕС е доста по-висок, отколкото при мъжете, но в България не е така. В Европа този тренд се наблюдава, защото все още мъжете са тези, които заемат мениджърски позиции и по-ключови роли, докато България е една от държавите, които имат в процентно изражение най-много дами, които заемат високопоставени постове. По нашите географски ширини жените са много амбициозни, не се задоволяват с почасова заетост и много често заемат ключови роли в бизнеса. Това заяви Галина Попова, главен HR консултант, GI Group в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.
„Противоречива тенденция е обаче, че в ниския сегмент на заетост има много кандидати жени, но търсенето определя предлагането. В ниския сегмент обикновено се търсят хора, които да извършват по-тежък физически труд. От друга страна, гъвкавата заетост по по-високите йерархични постове не е достатъчно популярна.“
Основните направления, в които жените избират гъвкава заетост, са IT сектора, ритейл и бързооборотният сектор.
Временната заетост е много по-добре регулирана на Запад отколкото у нас – нашият кодекс на труда не позволява много временна заетост, което лимитира българския служител при търсенето на работа. Регулациите не спират служителите да бъдат част от сивата икономика особено в ниския сегмент на предлагане и търсене. Covid и постковид бизнес средата обослови желание, намерение и потенциал за гъвкава заетост. Същевременно най-новото поколение на пазара на труда търси гъвкава заетост в желанието си да балансира работа и личен живот, коментира Попова.
Все повече компании се опитват да модифицират своите начини на работа и управление на човешките ресурси така, че те да бъдат напаснати към поколението Z и поколението на милениалите. Те търсят решения, които да бъдат добре сложени както за личния им живот, така и за кариерното им развитие. Трябва да се има предвид, че поколението Z ще заеме 30% от пазара на труда догодина и работодателите непременно трябва да се отворят към тях, изтъкна още Попова.
„Любопитно е да се отбележи, че поколението Z се менажират много по-добре от жени, защото то търси усещане за цялост и приятелско отношение от мениджърите си.“
Според Попова младото поколение има нужда да бъде въвличано и да се чувства съпричастно, затова търси смисъл и често компании със зелени цели. Служителите все повече търсят работодатели, които са ангажирани не само с цифри, а със света и хората. Всъщност само 7% намират смисъл в изцяло отдалеченото работно място, но пък в над 90% от офертите към кандидатите се предлага хибриден модел на работа, което показва, че компаниите всячески се опитват да отговорят на търсенето.
„Хибридният модел на работа е тренд, който трайно се установява на пазара. От друга страна проучване показва, че българите са доста социални и не търсят изцяло дистанционен модел на работа.“
Жените на Балканите много умело успяват да съчетават кариерата с останалите социални роли. За да бъде редуциран периодът на майчинство у нас, всички останали икономически показатели трябва да бъдат добре оформени. Един от основните проблеми е недостигът на детски градини и училища в големите градове, има и повишено търсене на хора, които да гледат деца, докато майките работят, докато тази тенденция в чужбина липса. Дългото майчинство в България кореспондира с момента на икономическа обстановка в страната, смята Попова.
Все още много малко компании у нас извън технологичния сектор предлагат обособен кът за деца на работното място. Това е една от най-желаните придобивки сред майките, за която са склонни да направят сериозен компромис с размера на възнаграждението, ако е включена в офертата, подчерта Попова.
По отношение на двигателя за приемане на работна оферта Попова посочи, че на първо място все още е размерът на възнаграждението, след което идват допълнителните социални придобивки. Вече много малко кандидати приемат работни предложения без социални пакети.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.