В България нямаме причина да говорим за балон или нещо тревожно на местно ниво в имотния сектор. България не може да избяга от световните икономически фактори, като евентуална глобална рецесия със сигурност би се отразила на инвестиционния пазар в страната. През 2023 г. категорично доминират местните инвеститори на инвестиционния пазар на имоти в България. Това може да се обясни с изчакването от страна на чуждестранни инвеститори за по-добри лихви, а междувременно се насочват към по-зрелите пазари в Западна Европа. Тези по-малки обеми при нас под някаква форма ограничават и строителния бранш и фирмите, които се занимават с инвестиционно строителство. В България не сме произвели наши институционални пари, което възпрепятства решаването на този проблем, това коментира Георги Киров, партньор в Colliers International, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
Реализираният обем на сделките за инвестиционни имоти у нас за миналата година е 221 милиона евро, което отбелязва спад спрямо 2022 г., когато обемът се равнява на 294 милиона евро. Средният за последните 5 години е 250 милиона евро, което означава, че наблюдаваме спад само от около 12%. Това не се дължи на икономически процеси, а на факта, че инвеститорите търсят един и същ клас сгради на цена между 10 и 15 милиона евро, като това е доста изразходен сегмент и няма достатъчно количества, които да бъдат продадени, каза Киров.
Инвестиционният пазар у нас е относително малък, ако се сравни с обемите на глава на население спрямо Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Предните години Covid и войната в Украйна оказваха силно влияние на пазара, тъй като инвеститорите чакаха да видят какви ще се последствията за сектора, като това накара 90% от сделките да се случват през вторите половини на годините.
Най-големият дял на сделките у нас е в офисни сгради, което е изненада, тъй като в Западна и ЦИЕ се наблюдава избягване от този тип имоти. Това се дължи на факта, че София е най-големият пазар за този тип имоти, а времето за придвижване в града в час пик е относително малко спрямо сходни по население европейски градове, в които придвижването отнема поне 50% повече време спрямо нашата столица, а това пряко влияе на заетостта на офисите.
През 2023 г. категорично доминират българските инвеститори с дял от 87%, като този тренд е сходен и в ЦИЕ, където около 70% от инвеститорите са местни. Гостът обясни, че в момента е особен момент, в който чуждестранните инвеститори изчакват по-добри лихви, като междувременно се насочват към зрелите пазари в Западна Европа.
„Може да се погледне под този ъгъл, че ощетява нашия пазар, тъй като все пак инвестиционните транзакции допълват всичко останало, когато един строителен предприемач построи една сграда, продава я на фонд и преминава на следващия обект, тъй като техният капацитет като фирма е различен от този на големите фондове. Тези по-малки обеми при нас под някаква форма ограничават и строителния бранш и фирмите, които се занимават с инвестиционно строителство.“
За решаването на този проблем това, което не сме направили в България е да си произведем наши институционални пари, които да купуват и да правят нещо подобно и това за разлика от всички други пазари. У нас има законова уредба, която ограничава социално осигурителните дружества да инвестират в имоти, които са конкретен нисък процент от тяхното балансово число. Липсата на институционални пари е нещо, над което може да работим като държава.
„Ние следим изкъсо всички сегменти. От всички бизнес сегменти офиси, търговски площи, бизнес сгради, както и жилищния сегмент. Не смятаме, че в момента има сигнали, които да ни подскажат, че на местно ниво в България имаме някаква причина за генериране на балон или нещо, което е тревожно, което ние да си създадем като проблем. Включително и жилищният сегмент, за който в последно време се говори за голям растеж на ипотеки, за много издадени разрешителни за строеж. Това е отделна тема, но смятаме че няма проблем.“
Гостът допълни, че България не може да избяга от световните икономически фактори. Като евентуална глобална рецесия със сигурност би се отразила на страната. Той очаква 2024 г. да е с по-големи обеми спрямо изминалата 2023 г. Това се дължи на две големи сделки, които не са се финализирали през 2023 г. и биха повишили общия обем за годината, ако се осъществят.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.