Изминалата седмица беше много интензивна на статистическия фронт както в Европа, така и в САЩ и Азия, тъй като проследихме тенденцията при цените, благодарение на новите инфлационни данни, разгледахме ключови проучвания на мениджърите по поръчките, измерващи активността, а на последния ден от седмицата централната банка на страната ни повиши основния си лихвен процент. Това коментира Ивета Томева, Investor.bg в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.
Предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат бяха обнадеждаващи, тъй като инфлацията в еврозоната е продължила да се забавя и през февруари. Ръстът на цените в зоната с единна валута е спаднал до 2,6% през февруари от 2,8 на сто месец по-рано. За сравнение, година по-рано нивото на инфлация в блока беше 8,5 на сто.
На месечна основа обаче се наблюдава ускорение до 0,6% след като през януари еврозоната отчете дефлация.
Разглеждайки основните компоненти на инфлацията в еврозоната, храните, алкохолът и тютюневите изделия отново записват най-сериозен ръст през февруари на ниво от 4,0% спрямо 5,6% през януари. Следват услугите, при които се наблюдава забавяне с 0,1 процентни пункта спрямо първия месец на годината до 3,9%.
Инфлацията при неенергийните индустриални стоки е спаднала до 1,6% през февруари в сравнение с 2,0% през януари. Цените на енергоизточниците продължават да спадат макар и по-слабо. Дефлационният им темп се е забавил до 3,7 на сто през февруари от 6,1%, през януари.
Отделно базисната инфлация в еврозоната, която изключва волатилните компоненти като храните и енергоизточниците, също е продължила да се охлажда, достигайки ниво от 3,1% през февруари от 3,3 на сто през януари.
В четвъртък Франция, Испания и Германия представиха своите доклади за цените като и при трите има синхрон с общата дезинфлационна тенденция. Ръстът на цените във Франция през февруари се е забавил до 3,1% от 3,4% през януари, достигайки най-ниското си ниво от септември 2021 г. Насам. Инфлацията в Испания също се е забавила до 2,9% от 3,5 на сто предишния месец.
В Германия нивото на инфлацията съвпадна с очакванията на икономистите, забавяйки се до 2,7 на сто през февруари от 3,1% месец по-рано. Като цяло тези резултати подкрепят предположението на ЕЦБ, че ръстът на потребителските цени ще продължи да се доближава към целта от 2% през следващите месеци. Много от централните банкери смятат, че първото намаление на разходите по заеми от текущото им ниво от 4% има шанс да бъде направено на срещата през юни.
Гуверньорът на Бундесбанк Йоахим Нагел е сред онези, които са против разхлабването на политиката твърде рано, като заяви, че перспективите за цените не са достатъчно ясни и той и колегите му ще могат да видят детайлната картина едва през второто тримесечие.
Данните от САЩ напълно оправдават предпазливия подход на централните банкери, тъй като последните резултати показват ускорение на инфлацията. Предпочитаният от Федералния резерв индекс на разходите за лично потребление е нараснал с най-бързия си темп от близо година насам през януари.
Т.нар. базисен показател който премахва волатилните компоненти като енергоизточниците и храните, се е ускорил до 0,4% на месечна база и до 2,8 на сто на годишна основа през януари. Икономистите смятат, че този индикатор е по-добър измерител на основния ценови натиск от общия индекс на потребителските цени.
Новите резултати показват, че брутният вътрешен продукт на САЩ се е увеличил с по-малко спрямо първоначалните оценки през четвъртото тримесечие на 2023 г.
Американската икономика се е разширила с ревизиран темп от 3,2% на годишна база през тримесечието в сравнение с предишната оценка за 3,3 на сто, а потребителските разходи междувременно са нараснали с 3%, което представлява по-бърз темп от предходните прогнози.
Миналата година икономиката на САЩ се разшири с 2,5%, отбелязвайки ускорение спрямо 2022 г. и далеч надминавайки темпа в еврозоната и Япония. Макар икономистите до голяма степен да предвиждат растежът да се охлади донякъде тази година, тъй като високите разходи по заемите ограничават търсенето на домакинствата и бизнес инвестициите, те все още очакват, че САЩ ще могат да избегнат спада.
Производството остава затруднено на фона на спад при поръчките и заетостта, като измерителят на на Института за управление на доставките (ISM) е спаднал с 1,3 пункта до 47,8 пункта през февруари спрямо отчетения месец по-рано 15-месечен връх, като остава под границата от 50 пункта, разделяща растежа от спада.
Търсенето е намаляло през февруари след най-големия месечен ръст на новите поръчки от повече от три години насам. Мярката за заетостта във фабриките падна до най-ниските си нива от юли насам.
Българската народна банка (БНБ) повиши своя основен лихвен процент в размер до 3,80 на сто, като промяната влезе в сила от 1 март 2024 г. Досега (през януари и февруари) ОЛП беше на ниво от 3,79%, става ясно от сайта на регулатора.
Увеличението от 1 март връща основната лихва на нивото от декември 2023 година, когато също беше 3,80 на сто. През януари централната банка понижи основната лихва за първи път от октомври 2022 г. насам, макар и символично - с едва 0,01 процентни пункта. До края на септември 2022 г. основният лихвен процент беше нулев, а от 1 октомври 2022 г. БНБ го повиши на 0,49 на сто. Оттогава той се увеличава.
ОЛП се прилага ограничено на банковия пазар в България и засяга някои левови кредити, като повечето банки използват данни от “Лихвената статистика” на БНБ при определяне на своите референтни лихвени проценти, които са част от цялостната цена на даден заем.
Повече от водещите теми през изминалата седмица гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.