Тази седмица беше наситена както с икономически данни така и с исторически върхове на фондовите борси по света. По-рано станахме свидетели на рекорда на широкия индекс на Уолстрийт S&P 500, който покори върха от 5 хил, пункта и продължи да трупа преднина след силния отчет на Nvidia, а японският бенчмарк Nikkei се повиши до най-високото си ниво от 34 години насам. Това коментира Ивета Томева, Investor.bg в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.
Производителят на чипове Nvidia е един от двигателите на пазарното рали миналата година надскочи очакванията за печалбата и продажбите през четвъртото тримесечие, а от компанията прогнозираха, че приходите през текущото тримесечие ще бъдат по-добри от прогнозираните въпреки завишените оценки за сериозен растеж.
Нетната печалба се е увеличила със 769% спрямо миналогодишната такава и възлиза на 12,29 млрд. долара, или 4,93 долара на акция. При общите приходи също се наблюдава ръст от 265% на годишна основа.
Резултатите на базираната в Санта Клара, Калифорния, компания дадоха нов тласък на глобалното рали на технологичните акции, свързани с изкуствения интелект, изстрелвайки S&P 500, Stoxx 600 и Nikkei до рекордни върхове.
Тридесет и четирите години, които бяха нужни за възстановяването на индекса, също са рекорд за голям пазар. Те са с десет години повече от времето, което беше необходимо на Уолстрийт, за да възстанови загубите от срива през 1929 г.
В четвъртък бяха публикувани резултатите от проучването за индекса на мениджърите по поръчките на S&P Global, които показаха, че активността в частния сектор на еврозоната е достигала 8-месечен връх през февруари, тъй като секторът на услугите и по-добрите резултати на голяма част от държавите в региона вече успяват да компенсират все по-сериозната слабост на германското фабрично производство.
От данните стана ясно, че индексът на мениджърите по поръчките се е повишил повече, отколкото икономистите очакваха през февруари, достигайки 48,9 пункта, като това беше и най-близкият резултат до границата от 50 пункта, разделяща растежа от спада, от юни насам. Този напредък се дължи главно на услугите, които неочаквано спират да се свиват след шест поредни месеца на спад.
Картината при фабричното производство е все още мрачна, тъй като спадът там се е задълбочил заради слабостта на най-голямата икономика в региона Германия. В сряда правителството на Германия намали прогнозата си за растеж за тази година до едва 0,2% след свиване през 2023 г. Ревизираната прогноза бе одобрена от кабинета в сряда като част от годишния икономически доклад на правителството.
Най-голямата европейска икономика се сви с 0,3% през 2023 г. и до голяма степен се очаква да навлезе в нова техническа рецесия през първото тримесечие на тази година.
Данните потвърдиха предварителната оценка, според която германската икономика се е свила заради спада на инвестициите в последното тримесечие на 2023 г., което насочва най-голямата икономика в Европа към първата ѝ рецесия след пандемията.
Окончателните резултати също потвърдиха, че ръстът на цените в еврозоната се забавя, достигайки ниво от 2,8% през януари от 2,9% през декември. Година по-рано ръстът на цените беше значително по-висок по това време или 8,6 на сто.
Инфлацията в Европейския съюз също е спаднала до 3,1% на годишна база през януари 2024 г. от 3,4% месец по-рано. Миналата година по същото време тя беше точно 10%.
Цените на енергоизточниците са продължили да спадат, макар и по-бавно, с 6,3% през януари спрямо 6,7% през декември. Отделно данните показаха, че на месечна основа цените и в двата блока са се понижили – с 0,4% в еврозоната и с 0,2 на сто в ЕС.
Предвид забавянето на инфлацията в еврозоната централните банкери обсъждат колко още трябва да поддържат лихвите по депозитите на рекордните 4%. И въпреки че мнозина от тях заявиха, че предпочитат да предприемат първия ход през юни, други сигнализираха, че искат да разхлабят политиката по-рано - вероятно през април.
Групата от централни банкери, които предпочитат намаление на лихвите през юни в момента е по-голяма, тъй като рискът от прекалено силно свиване на икономиката за момента е по-малък от риска от прекалено бързо разхлабване на политиката, което може да доведе до повторно ускорение на инфлацията.
Според протокола от януарската среща на Фед, повечето представители на най-голямата централна банка също се опасяват от прекалено бързо намаляване на лихвите, което показва, че подобни рискове надделяват над тези, свързани с поддържането на разходите по заемите твърде високи за твърде дълго време.
Централните банкери остават предпазливи по отношение на траекторията на инфлацията, като някои се притесняват, че напредъкът към целта на централната банка от 2% може да се забави.
Друга ключова новина през изминалата седмица е свързана с България и присъединяването ѝ към еврозоната. В петък финансовият министър Асен Василев и управителят на Българската народна банка Димитър Радев се срещнаха с председателя на Еврогрупата Паскал Донахю, председателя на Европейската централна банка (EЦБ) Кристин Лагард, заместник-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис и европейския комисар по икономика Паоло Джентилони по време на неформалния съвет на финансовите министри на ЕС в Гент, Белгия.
По време на разговорите е отчетен напредъкът на страната в подготовката за присъединяването към блока с единна валута. България е изпълнила три от четирите критерия, като остава само този за инфлацията. Прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия показват, че ще изпълним критерия през 2024 г., което ще ни позволи да влезем в еврозоната през 2025 г., посочиха от Министерството на финансите в прессъобщението.
Повече от водещите теми през изминалата седмица гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.