ЕК всяка година публикува Индекса на цифровата икономика и общество (DESI), който сме свикнали да следим. Затова Индексът за цифрово овластяване на потребителите е направен по различен начин и е основан единствено на възприятието на потребителите. Индексът се измерва чрез анкетно допитване в 10 държави, като една от тях е България. Формулирани са различни области на потребление, тъй като имат по-различен формат – от една страна за класически бизнеси, от друга страна за държавни услуги. Това заяви Богомил Николов, изп. директор на Българската национална асоциация Активни потребители в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

Групирани са в 10 икономически сектора, по които питаме хората дали ползват тези услуги, дали са доволни и дали ги предпочитат пред класическите им аналози. Това е ключов момент, тъй като в България все още има ясно изразена тенденция при много хора, които са скептични като цяло към електронните алтернативи, коментира Николов.

„В България винаги се намират хора, които все още държат на хартията.“

Това, че България има най-ниска стойност по Индекса за цифрово овластяване на потребителите се вижда от инертността – като погледнем данните за цифрова грамотност, виждаме, че в България около една трета от хората притежават базова компютърна цифрова грамотност, следователно две трети от хората са с по-ниска или никаква грамотност. Това създава условията за инертност или недоверие, защото това са хора, които или нямат достъп до интернет, или има ниско качество на тези услуги, смята Николов.

„Индексът ще помага на бизнеса и на правителството да разберат, че когато в една сфера има по-ниска ползваемост на цифровите услуги, това е сигнал, че нещо трябва да се усъвършенства.“

Удобството от ползване на цифрови банкови услуги е огромно, но и в това отношение недоверието отново надделява. Това обаче може да бъде знак за бизнеса у нас – за проверка за това доколко са интуитивни и добре разработени услугите, допълни Николов.

България има и най-ниско оценените цифрови услуги за миналата година за автоматично превключване към най-удобния доставчик на енергия и използване на платформи за сравняване на доставчиците на енергия. Обяснението според Николов за това е, че все още нямаме либерализиран пазар за домакинствата.

„Една от основните причини да изоставаме е, защото това се прави по принуда заради директивата, която се изисква от Брюксел. Всички недоизкусурени инструменти си проличават чрез ниските резултати от измерването на подобни индекси.“

Според Николов държавата трябва да стимулира формалното и неформалното обучение в цифровите компетентности и да запали любопитството и интереса на хората. Това може да се случи чрез добре разработени програми със сертифициране, което да е достъпно.

„Без единна сигурна и надеждна електронна идентичност няма как да развивате добри услуги, защото самите провайдъри и доставчици започват да изграждат различни формати за идентификация, от което следва абсолютен хаос. В това отношение държавата трябва да даде пистата, по която да вървим и да се развиваме.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Дигиталните продукти и услуги за чужбина скоро може да се облагат с мита по границите

Индекс за цифрово овластяване на потребителите показва къде се позиционира България

Параскев Бенчев: Нивото на дигитализация на българските компании е добро

Институтът GATE работи върху концепцията за цифров двойник на града