Сценарият за мека рецесия може да се сбъдне преди влизането в еврозоната
д-р Боян Иванчев, финансист и препоадвател в УНСС, във "В развитие" 16.02.2024 г.
Обновен: 21:46 | 18 февруари 2024
Наблюдава се охлаждане на българската икономика след последни данни, като мека рецесия би помогнала за влизането на България в еврозоната и би охладила пазара на труда, който бе прегрял.На пазара на труда ще се създаде конкуренция и състезание между работната сила , като тя ще трябва да повиши квалификацията и уменията си. Икономическата и политическата ситуация в света е много нервна, като това ще продължи до изборите в САЩ и изглежда, че Централните банки се влияят от политиците и стават все по-зависими от политическите процеси, а не би трябвало да е така, това коментира д-р Боян Иванчев, финансист и препоадвател в УНСС, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
В момента най-вероятно наблюдаваме охлаждане на икономиката в България, наблюдавайки последните данни , които показват по-нисък ръст на БВП спрямо предходните тримесечия на 2023 г., както и безработицата отчита ръст, отивайки от 4,7% до 5,6%, каза Иванчев. Той смята, че причините за това охлаждане са външни, а държавната политика за увеличаване на доходите може да се разчете като анти циклична, като в същото време виждаме забавяне на БВП, за което може да заключим, че е в следствие със забавянето сред основните ни партньори в Европа.
„Аз бих предпочел да има мека рецесия и с мека рецесия да влезнем в еврозоната. Вярвам, че охлаждането на състоянието на българската икономика и специфично на пазара на труда, който в един момент прегря през последните години – работодатели търсеха, а работници и служители нямаше или търсеха по-високи заплати. Не казвам, че това е лошо, но в един момент това води до увеличение на доходите, ръст на себестойност и ръст на инфлация. Аз бих предпочел да има мека рецесия, но да бъде такава, за да може да влезем в еврозоната, защото всички други показатели от Маастрих са в норма.“
Гостът смята, че по-скоро ще наблюдаваме положителен ефект след охлаждането, тъй като ще се създаде конкуренция и състезание между работната сила , като тя ще трябва да повиши квалификацията и уменията си. Той допълни, че в момента студентите в университетите нямат стимул да учат, тъй като биват приканвани за работа в различни работни места, вместо да се конкурират с други за позицията.
„В континентална Европа има два основни модела – множество страни, в които се влиза без приемен изпит, но се изисква минимален успех, в други страни се влиза с доста тежки изпити, но когато и на входа и на изхода на университета са занижени изискванията – в България ние имаме работна сила с понижаващо се качество, знание и умение, а всеки знае, че БВП зависи от добавената стойност най-вече.“
Икономическата и политическата ситуация в света е много нервна, като това ще продължи до изборите в САЩ и изглежда влияние върху централните банки оказва политическото противопоставяне по света. Изглежда, че Централните банки се влияят от политиците и стават все по-зависими от политическите процеси, а не би трябвало да е така.
„В Европа има поне 7 или 8 страни, които са в техническа рецесия, потребителите стават внимателни, в същото време инфлационните процеси не се усмиряват. Видяхме последните данни за САЩ вместо 2,9%, очаквана инфлация, получихме 3,1%, което за един ден предизвика разпродажба на пазарите, които после се възстановиха. Тази нервност е ежедневие, волатилността – рискът на пазарите е доста висок.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.