След предварителни резултати за двойните избори за президент и парламент в Индонезия, Прабово Субианто води убедително в президентската надпревара. Субианту успя да направи много добра политическа кампания, която го ребрандира, тъй като той е доста спорна фигура. Големият въпрос на неговото президентство е да видим, доколко е автентична тази трансформация и това ребрандиране, което той направи. Има и големи въпроси по отношение външната полтика на странта и позицията, която ще заеме на световната геополитическа карта, това коментира Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
Очакванията на анализатори и наблюдатели са били за по-малка разлика между кандидатите, но точката на пречупване в кампаниите дойде след като действащият президент Джоко Уидодо неформално подкрепи Субианто, каза Шопов. Тази неформална подкрепа идва след като синът на Уидодо бива номиниран за вицепрезидент, като дори не отговаря на конституционните изисквания за това, но със законова промяна управляващите и Конституционният съд в страната му позволяват участие.
Прабово Субианто се позиционира като кандидат на приемствеността, като може да се говори за предаване на щафетата между действащия президент Уододо и него. Уододо напуска кабинета с изключителните 80% одобрение, като по време на неговото управление страната отбеляза устойчив растеж и разполагаше с добри социални програми, които се очаква да бъдат продължени.
Субианто е спорна личност, като в миналото има обвинения, че е бил замесен в отвличането на студенти борещи се за демокрация по време на тоталитарния режим в страната, заради което му се забранено да стъпва в САЩ 20 години. В близките години той участва на президентски избори срещу Уидодо, като ги губи и организира протести заради несъгласието си с изборните резултати. Но изглежда двамата политици намират общ език, тъй като Уидодо го назначава в правителството си и сега е готов да предаде щафетата.
„Субианту успя да направи много добра политическа кампания. Той е доста спорна фигура бил е близък на Сухарту по време на неговия режим, бил е шеф на специалните сили, за които има сериозни подозрения, че са участвали в отвличането на много граждански и политически активисти, когато започва демократичния преход в страната. Доста дълги години той бе от политиците с доста силна националистическа реторика, но добра кампания беше ребрандиран в страната на младите хора.“
Гостът обясни, че Европа още търси правилната формула в отношенията си с Индонезия, като азиатската страна е една от новите големи сили, но не е добре позната от институционална и културна гледна точка. Големите играчи с този регион са САЩ и Китай, но е възможно Европа да достигне до Индонезия чрез АСЕАН. Но за да имаме ясна представа как ще изглежда Индонезия в геополитическия контекст, трябва да изчакаме и да видим външната политика на бъдещият президент.
Политическата система в страната поставя президента в центъра на управлението, въпреки че той трябва да успее да събере мнозинство в парламента, за да прокара политиките си. Гостът обясни, че събирането на мнозинството рядко е проблем тъй като президента има силата да разпредели постове в изпълнителната власт на голяма група от хора, което улеснява намирането на мнозинство.
„Не мисля, че това ще е проблем за Субианту. По-скоро големият въпрос на неговото президентство е да видим, доколко е автентична тази трансформация и това ребрандиране, което той направи, защото и на дебатите, които се проведоха – част от нещата, за които го критикуваха станаха видими и там. Доста сприхав, нервен на моменти дори почти агресивен. Има въпросителни от тук нататък за отношенията с Китай и особено със САЩ, макар и като външен министър да е имал добри отношения с Вашингтон, все пак почти две десетилетия е имал забрана да пътува и да влиза в САЩ, именно заради участието му в репресиите преди началото на прехода на страната. Фокуса ще бъде в тази насока – къде точно ще бъдат акцентите на неговата политика, неговия стил на поведение, отношението със сина на Уидото, който ще бъде вицепрезидент. Това ще бъде по-скоро определящото за непосредственото бъдеще на страната, отколкото евентуалния недостиг на депутати в парламента (за мнозинство).“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.