Китай като строи инфраструктура в Африка, управлява я, а понякога и притежава големи дялове, разширява влиянието си и насочва търговските потоци. Това създава и политическо влияние, и добри отношения с държавите, ако тези проекти са успешни. Има проучвания, чиито данни показват как тези инвестиции в инфраструктура и в развитието на финансите в родните градове на местните лидери ги кара да са добронамерени и така държавата постепенно приема присъствието на Китай. Има и икономическо, и политическо влияние, но засега не и военно. Това коментира Мария Адел Караи, асистент професор по глобални китайски изследвания, Нюйоркски университет „Шанхай“ в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.

Китай е много добре приеман в Африка. Въпреки че проучвания показват, че Западът все още е предпочитан, на тях все още се гледа като на най-добрите държави, а и все още съществува и идеята за американската мечта, но все още няма идея за китайска мечта. Китай се възприема позитивно, защото реализира инфраструктурни проекти, които западните и останалите държави не правят.

Още по темата

Влиянието на Русия и Китай расте без неудобни въпроси към правителствата в Африка

Според Караи един от проблемите на китайските проекти е липсата на прозрачност. За всички тези сделки има притеснения относно доброто управление, правата на работниците, трудовите въпроси и околната среда. Тоест инвестицията не може да се възвърне икономически, но Китай отмени някои от проектите, които се смятат за финансово неизгодни.

„Много често Китай всъщност е единствената страна, която инвестира в подобна инфраструктура, но сега западните държави са доста притеснени относно разширяващото се присъствие и влияние на Китай в глобалния Юг и в Африка. Започнаха нови инициативи, като новото глобално споразумение за инфраструктура и инвестиции, по идея на Джо Байдън. Европейският съюз сложи началото на Глобалния портал. Те опитват да се състезават с Китай и правят опит да променят своя фокус, стремеейки се да отстояват човешките права, демокрацията и западните ценности, но инвестират и в инфраструктура, което пренебрегваха през последните десетилетия.“

По отношение на инициативата „Един пояс, един път“ Караи отбеляза, че има завършване на много проекти, но други не постигнаха очакваното. Забелязва се изместването на фокуса от Западна Европа, която трябваше да е финалната дестинация на проекта, като има и изместване към Източна Европа, Африка, Латинска Америка и Русия. „Един пояс, един път“ се превърна в глобална инициатива, която получи признание като много важна, измествайки приоритизирането към инфраструктурата.

„Балканските държави трябва да внимават, когато търсят баланса в това, което получават от Пекин. Те трябва да са много открити по отношение на всякакво финансиране и инвестиции от Пекин, за да не изплашат Европейския съюз, тъй като от ЕС са силно разтревожени, че може да изгубят контрол и влияние над Балканите и изобщо в Европа.“

Във връзка с китайските инвестиции в Сърбия Караи смята, че правителствата на балканските държави трябва да са способни да преговарят, дори да работят съвместно с ЕС, за да приемат тези сделки. Така може да се избяга от капана на мисленето от Студената война. Западът и Китай могат да работят заедно, тъй като китайската страна е много отворена.

Още по темата

Италия иска да излезе от китайския „Един пояс, един път“, докато отношенията се влошават

Унгария застрашава отговора на ЕС на китайския „Един пояс, един път“

Някои китайски проекти вече имат проблеми, защото са в рискови зони. Вероятно ще има по-малко средства, отпуснати от Китай. Инициативата „Един пояс, един път“ обаче, все още е много стратегически важна за Китай. Това разнообразява пазара, а създавайки нови пазари в Африка, Латинска Америка, Централна Азия или Източна Европа, може да се компенсират загубите от търговския конфликт със САЩ. Все пак за Китай остава важно да диверсифицира, да създава нови пътища за доставки и да подобрява отношенията си с други държави, посочи Караи.

„Проектите от „Един пояс, един път“ дават много възможности на развиващите се държави. Разширява се БВП, създават се възможности за работни места, но възникват и някои социални или екологични проблеми. Все пак позитивите надделяват - виждаме нова инфраструктура и нови възможности за хора, които са били маргинализирани, но провалът е политическият облак, който идва с проекта.“

Разглеждайки регулациите за китайската икономика през последната година, все още има тенденция към либерализиране, но според Караи винаги ще има ограничения в либерализацията.

Целия коментар може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.