В началото на януари, когато пазарните наблюдатели направиха равносметка за представянето на Wall Street стана ясно, че ралито в края на годината е било движено от две неща – решенията на Фед и силните резултати на големите технологични компании. Затова можем да кажем, че и миналата седмица беше от ключово значение на пазарите – Федералният резерв на САЩ направи първата крачка по отношение на паричната си политика, а част от компаниите от Великолепната седморка (Apple Inc., Microsoft Corp., Amazon.com Inc., Nvidia Corp., Alphabet Inc., Tesla Inc. и Meta Platforms Inc.) представиха последните си тримесечни отчети. Това коментира Ивета Томева, Investor.bg в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

Решението на Фед, което беше очаквано и още веднъж потвърди, че централната банка на САЩ е приключила със затягането на паричната си политика. Членовете на федералната комисия по отворения пазар (FOMC) оставиха референтната лихва по федералните фондове в текущия диапазон от 5,25%-5,5%

Пазарите понижиха залозите си за намаление през март, тъй като гуверньорът на Фед заяви, че не смята, че до март, когато инвеститорите очакваха първото понижение на лихвите, централните банкери ще бъдат сигурни, че инфлацията се забавя стабилно към целта от 2%.

През изминалата седмица публикувани и ключови данни за пазара на труда, които показаха, че ръстът на заплатите в САЩ, измерен с индекса на разходите за труд (ECI), се забавя заедно с инфлацията. В петък обаче докладът на заплатите и новооткритите работни места в САЩ отчете най-сериозния ръст на средните почасови доходи от почти две години насам. Увеличението им с 4,5% през януари според много от представителите на Фед може да предизвика повторно ускорение на инфлацията, което оправдава решението от последната среща на централната банка на САЩ.

Още по темата

Фед няма да намали лихвите на 7 март

Пауъл: Фед ще внимава много да не понижи лихвите прекалено рано

Уолстрийт слиза на земята - S&P и облигациите реагираха негативно след заседанието на Фед

„Ние не търсим по-слаб пазар на труда“, заяви председателят на Фед Джером Пауъл пред репортери в сряда, след като централната банка остави лихвените проценти на най-високото ниво от две десетилетия. „Очакваме инфлацията да продължи да спада, както през последните шест месеца.“

Връщайки се към сезона на отчетите, седмицата беше една от ключовите такива. На първо място Google отчете общи приходи от продажби в размер на 65,5 млрд. долара през четвъртото тримесечие – с 11% повече на годишна база. Тези финансови резултати останаха под очакванията на анализаторите, но бележат обрат спрямо година по-рано, когато Google отбеляза първия си спад на рекламните приходи от началото на пандемията.

Alphabet – компанията майка на Google, отчете приходи за четвъртото тримесечие от 86,3 млрд. долара, с 13% повече спрямо същия период на предишната година. Резултатите отбелязаха четвърто поредно тримесечие на ускоряващ се ръст на продажбите на компанията.

Следващ беше и отчетът на американската технологична компания Microsoft надхвърлиха пазарните прогнози, тъй като новите функции за изкуствен интелект са привлекли клиенти към облачната услуга Azure, предаде Ройтерс.

Общите приходи на компанията са нараснали с 18% до 62 млрд. долара през тримесечието, приключило на 31 декември, в сравнение със средната прогноза на анализаторите за 61,12 млрд. долара, според данни на компанията зад Лондонската фондова борса LSEG. Коригираната печалба на акция от 2,93 долара надхвърли средната оценка от 2,78 долара на акция.

Свързаните с изкуствения интелект компании загубиха 190 млрд. долара от пазарната си капитализация по-късно във вторник, след като Microsoft, Alphabet и Advanced Micro представиха тримесечни резултати, които не успяха да впечатлят инвеститорите, изстреляли цената на акциите им нагоре по-рано.

Тази седмица наблюдавахме и ключови данни като тези за икономиката на еврозоната и на Европейския съюз, която е останала стабилна през четвъртото тримесечие на 2023 г., според предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат, като през предходното тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) се сви с по 0,1% и в двата блока.

В сравнение със същото тримесечие на предходната година сезонно изгладеният БВП се е увеличил с 0,1% в зоната с единна валута и с 0,2% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 г., след като през периода юли – август растежът и в двете зони беше нулев.

Публикувани по-рано данни, показаха, че Германия остава най-слабата сред водещите европейски икономики. БВП на страната се е свил с 0,3% в периода от октомври до декември, потвърждавайки първоначалните оценки, представени преди две седмици.

Още по темата

Дори Олаф Шолц призна, че правителството на Германия е в беда

Управляващата коалиция в Германия се изправя пред нова бюджетна катастрофа

Най-голямата икономика в Европа е на ръба на рецесията от няколко тримесечия, но до момента успява да се размине с нея. Тя може обаче да изпадне в такава, ако не набере инерция.

Проучванията на бизнеса дори сигнализираха, че настроението леко се е влошило в началото на годината, а Бундесбанк предупреди, че БВП „в най-добрия случай ще стагнира“ през първото тримесечие на 2024 г.

Инфлацията в еврозоната отново е тръгнала надолу, като според предварителните данни на Евростат тя е била на ниво от 2,8 на сто през януари в сравнение с 2,9% през декември. Ръстът на потребителските цени достигна връх от 10,6% през октомври 2022 г., като оттогава насам стабилно намалява и само през последния месец на миналата година леко се ускори.

Базисната инфлация, която изключва волатилни елементи като храни и енергоносители, също се забавя. Тя достига ниво от 3,3% през януари, намалявайки отново с 0,1 пр.п. спрямо декември. Така тя все повече се доближава до нивото на общата инфлация.

Разглеждайки отделните компоненти на инфлацията, най-голям ръст отново отчитат цените на храните, алкохола и тютюневите изделия, макар и да се забавя – 5,7% спрямо нивото от 6,1% през декември.

На второ място по ръст са услугите, които поскъпват с 4,0%, оставайки без промяна спрямо нивото от предишния месец.

Ръстът на неенергийните индустриални стоки също се забавя - до 2,0% спрямо 2,5% месец по-рано.

За разлика от 2022 година, когато енергоизточниците бяха основна причина за ускоряването на потребителските цени и достигането на рекордна инфлация, през януари цените им продължават да намаляват – с 6,3% спрямо 6,7% през декември.

Повече от водещите теми през изминалата седмица гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.

Още по темата

МВФ повиши прогнозата за световния БВП заради САЩ и Китай, но я влоши за еврозоната

Еврозоната неочаквано е избегнала рецесията

Еврозоната пълзи към 2% инфлация с тромаво приземяване