На фона на средното ниво за страната нагласите на търговските компании за бизнес климата в България се откроява по-позитивен резултат, който се дължи на усилията на екипите въпреки институционалната среда. Това може да се обясни с гъвкавостта и интензивността на екипите, които през последните години работят в изключително интензивна среда, като се имат предвид най-вече логистичните проблеми и Covid кризата. Това коментираха Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ) и Иво Желев, изпълнителен директор на агенция ЕСТАТ в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова.
Национално представително проучване на бизнес средата в България, проведено от агенция ЕСТАТ по поръчка на СМТ установи, че търговският сектор е в много добра кондиция в сравнение например със сферата на строителството, услугите и производството. Търговският бизнес е интелигентен, динамичен и адаптивен, но същевременно активите не са толкова трудно управляеми, както в останалите сектори. Около 45% от търговските компании независимо от размера и местоположението им са в добро състояние, което ръководителите им очакват да се запази и подобри, отбеляза Желев.
По отношение на основните трудности пред търговския сектор Вълканов посочи, че те са свързани основно с институционалната среда и несигурността във връзка с качеството на законодателството – колко бързо се променят правилата и по какъв начин се дебатират със заинтересованите страни. Компаниите бяха натоварени с допълнителни разходи в края на 2023 г. в няколко направления, като пример за това е въвеждането на задължителен фискален контрол. В дългосрочен план се вижда перспектива по-големите компании да бъдат облагани повече като корпоративен данък, което би довело до влошаване на бизнес средата.
„При сектора на нехранителните стоки трябва да се има предвид новата логистична криза, която се очертава в Червено море. Там, където логистичната верига е по-дълга, и се разчита на каналите, които са силно застрашени, компаниите тепърва ще се изправят пред много предизвикателства. Всичко това задава нов ритъм на динамика в сектора.“
Според Желев специфичното при компаниите в търговията е, че инвестират в интелигентни дейности – като научноизследователска и развойна дейност, маркетинг и юридически екипи. По-ниска е обаче готовността да взимат банкови кредити, но са в по-добра финансова кондиция – по-малко компании от сферата на търговията имат затруднения с осигуряване на оборотни средства и хронични финансови дефицити.
Ние сме таргетирали три основни предизвикателства до 2030 г. – едното е управлението на отпадъците от опаковки, което представлява сериозен проблем за Европа и тепърва се очакват много сериозни инвестиции. Второто направление, по което се очаква съществена необходимост от средства, е дигитализацията. Третото перо е разходът за работници, защото човешкият капитал е изключително важен за търговците на дребно, а стремежът е не само да го задържат, но и да го развиват. До 2030 г. секторът търговия на дребно трябва да задели минимум 1,3 млрд. лева, за да изпълни само тези три направления, заяви Вълканов.
От една страна оценката на предприемачите е, че потреблението се забавя, а от друга страна средният размер на кошницата нараства. Много сериозно предизвикателство е демографският проблем. Това изправя retail компаниите и като цяло търговците пред това да бъдат изключително изобретателни и да формират такава потребителска култура, която да бъде от полза на хората, посочи Желев.
Бизнесът отговаря на това предизвикателство по няколко начина – от една страна инфлацията се адресира със сериозни и широкообхватни промоsционални кампании. От друга страна стои естествената необходимост да се подкрепят партньорите, които също имат нужда да индексират покупните цени. Всичко това най-вероятно ще се отрази в стесняване на маржовете. Друг ангажимент вече на търговеца е да обезпечава стоки, които добавят стойност за потребителя, смята Вълканов.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.