Икономическият форум в Давос има все по-малко значение за азиатските държави, които в миналото го използваха, за да представят икономиките си и да привлекат инвеститори. Повечето западни компании вече отдавна са в Азия и развиха отделни стратегии за отделните държави, а не само за Китай. Тази година Китай заложи на възстановяване на репутацията си и доверието на инвеститорите, Япония се опита да се представи като мостова държава, а Индия продължи да прокарва политиките под управлението на премиера Нарендра Моди, като на форума усилено се говореше за бъдещия свят на Г-3 - САЩ, Китай и Индия. Това коментира политологът и анализатор Владимир Шопов в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

Китай някак си избра да стои настрана в Давос по повечето проблемни теми като Украйна, изкуствения интелект, коментира Шопов.

"Поне за момента Пекин не желае, а може би не е и в състояние убедително да се наложи като активен участник в целия кръг от актуални проблеми, които занимават световните лидери."

Япония от своя страна бе нехарактерно активна, показвайки желание да бъде държава-посредник в бъдеще, дори и в Близкия изток, и се представи като гласа на незападния свят в Г-7.

Междувременно Моди откри грандиозен нов храм, посветен на хиндуисткото божество Рама, изпълнявайки предизборно обещание, дадено от неговата политическа партия преди повече от три десетилетия. Строителството предизвика политическа буря в страната, тъй като територията, върху която се издига, е на джамия от XVI век, разрушена от индуски фанатици през 1992 г. при последните големи сблъсъци на двете религиозни групи. Моди директно се ангажира със строителството и през последните няколко месеца се държи като религиозен лидер, а не като премиер на републиката, коментира Шопов.

Откриването на храма дава началото на предизборната кампания на Моди и е кулминация на неговите опити да промени позицията на хиндуизма в политическата система на страната, каза Шопов. Това може да е начин за привличане на политическа подкрепа или реален опит за промяна на конституционния ред в страната.

"Това е част от политическата идеология на неговата партия - Индийската народна партия - която изрично си поставя за цел, особено след идването на власт на Моди, за възстановяването на културното и институционално наследство на хиндуизма. Има и голям елемент на политическа стратегия" за постигане на политическа доминация над Индийския национален конгрес (Партията на конгреса) чрез хиндуистката идентичност, каза Шопов.

Международните организации все по-често критикуват зачестилите през последните години преследвания на мюсюлманите в Индия и все по-голямото обвързване на религията и държавата.

"Нещата, който Моди прави през последните месеци, поставят под съмнение начина, по който е дефиниран конституционния модел на страната. Голямата въпросителна е колко далеч ще стигне в тези свои опити. Вътрешнополитически отговор на този въпрос ще получим на задаващите се избори, но все повече възниква въпроса дали не се доближава точката в общуването със западните държави, отвъд която толкова дълбоко разклащане на демократичния и конституционен ред в страната все пак ще стане обект на спорове със западните партньори. За момента сякаш Моди не се притеснява от такъв вариант."

Повече за Азия на Давос, възхода на Индия и политическите процеси в страната може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.