Cpeднoгoдишнaтa инфлaция зa янyapи - дeĸeмвpи 2023 г. cпpямo cъщия пepиoд нa 2022 г. e 9,5%. Когато говорим за двигателите на инфлационните процеси, е добре да се разгледат конкретни категории. Енергията е основен двигател, но когато видим разбивката, трябва да имаме предвид, че конкретни  категории и то тези, които засягат най-уязвимите хора, продължават да растат с двуцифрени темпове - дори и през декември. Понижаващият се темп на инфлация има голяма връзка с базовия ефект. Това коментира Даниел Василев, икономист в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

В еврозоната и САЩ, индексът на потребителските цени, доколкото те са точен измерител, се върнаха към растеж през декември. Там оправданието беше отново горива. Ако видим цените на петрола през декември 2023 г., те са на много сходни равнища с тези през декември 2022 г. Това трудно може да се използва като оправдание за обръщането на динамиките, които виждахме, смята Василев.

„В евроблока и САЩ това е първо нарастване на индекса на потребителските цени от 2022 г. Ние видяхме, че през голяма част от миналата година и в двете зони, включително и в България, по официални данни темпът на растеж на цените се забавяше през миналата година. Това обръщане, което виждаме и се надявам да не видим у нас, е много интересн индикатор. Със сигурност ще бъде взет под внимание от централните банки, от които през тази година се очаква да започнат понижаване на основните лихвени проценти.“

Исторически Федералният резерв, ако има избор между инфлация и рецесия, избира на теория да се бори с инфлацията. Това е заявявано в миналото от негови бивши председатели. Ако обаче има избор между инфлация, рецесия и предстояща политическа кампания в САЩ, а тази година  в най-голямата световна икономика има избори, очакването на Василев е Фед да забрави за инфлацията и рецесията, а да се насочи към това да подпомогне политическата кампания. Това означава отново лесни пари и потискане на лихвите.

Фед през тази година отново ще се върне към печатане на пари поради още два фактора. През 2024 г. падежират облигации с различни матуритети на САЩ за над 8 милиарда долара, т.е. те трябва да ги финансират отнякъде. През март миналата година започнаха с програма на количествени  улеснения, която приключва през март тази година. Ликвидността на банките не е по-добра, отколкото беше тогава и под някаква форма ще трябва да се осигури подкрепа и за банковата система, заяви икономистът.

По отношение на Европейската централна банка Василев посочи, че тя хвърля поглед към свръх задлъжнелите икономики, които от тази година се рефинансират на по-високи лихви, отколкото беше за периода на предходните 12 години. Вече трупаме дефицити и то почти във всяка една икономика на Европа, включвайки и България, средствата, необходими за обслужването на този дълг постоянно растат.

„Това е низходяща спирала. В даден момент трябва да печатат пари или да увеличават данъци. Данъците са политически много непопулярен ход. Ще се стигне до данъци чрез инфлация, дори и в Европа.“

Във връзка с това кога ЕЦБ ще започне да потиска лихвите Василев отбеляза, че предвид случващото се в икономиката на еврозоната и на основния ѝ двигател - Германия, стимулите ще дойдат до средата на тази година.

Заплатите чисто икономически погледнати са цени. Те са цените на една от най-важните категории в икономиката, цената на труда. Заплатите рядко растат само заради инфлацията. Тя представлява стойността, с която ние задоволяваме потребността на всички останали в икономиката. Можем да имаме гръмки обещания, но зад това трябва да стои повишение на производителността на труда. В противен случай работодателите няма как да плащат тези възнаграждения, подчерта Василев.

„От друга страна ако видим заложеното в последния бюджет, очакваме растеж на българската икономика за тази година от 3,2. Проблемът е, че прогнозата е по-оптимистична, отколкото реалистична.“

ЕЦБ започна с повишението през юни и направи най-голямото повишение на основен лихвен процент в своята история – това не означава, че през октомври ще изпитваме това в реалната иконимка. Отнема време количеството пари да спадне и кредитирането да се забави. Кредитирането в Европа се забавя, което означава, че когато нашият най-основен търговски партньор има проблеми, те няма как да не се отразят и на нас. Видяхме това още през миналата година със спад на произовдството, спад на износа, спад на вноса, гледайки данните на Трейдинг Икономикс, допълни още икономистът.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.