Последните провокации на Пхенян целят да повлияят на предстоящите избори в Южна Корея, а освен това са израз на нарастващата увереност на режима на Ким във вътрешнополитически и въшнополитически план на фона на позиционирането на държавата в оста Русия - Китай - Северна Корея. До сега случващото се на Корейския полуостров обикновено се възприемаше като самостоятелен казус. Но с оформянето на тази ос, Китай - Русия - Северна Корея, не бива да изключваме вариант, при който може да има известна координация на ескалиране на напрежението в различни точки на света едновременно. Това каза Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
При провокациите става въпрос за системно нарушаване на двустранно споразумение, постигнато през 2018 година, което целеше намаляване на напрежението и регулиране на контактните погранични особено морски зони. При приемането на това споразумение имаше много надежди, че най-после ще се регулират и намалят конфликтните моменти. Това не се случва. Според южнокорейски източници от 2018 година до октомври 2023 Северна Корея има над 3000 нарушения на договорките, а в края на ноември миналата година Северна Корея на практика се оттегли от това споразумение. От севернокорейска гледна точка вече няма обвързващ правен контекст, който да служи като ограничение за всички тези агресивни действия, обясни гостът.
С новите провокации Пхенян цели няколко неща, като целите са няколко. По-непосредствената е свързана със задаващите се избори - Южна Корея ще има избори през пролетта, каза Шопов. "Много местни коментатори считат, че това е опит на Пхенян да повдигне напрежението и евентуално да се подпомогне евентуална победа на левицата, която е доста по-компромисно настроена спрямо Пхенян. По отношение на САЩ сме малко отдалечени още от изборите и не съм сигурен, че това е моментно съображение за Пхенян".
"На второ място случващото се е израз на нарастващата увереност на режима - първо свързана с вътрешната консолидация на режима на Ким. Северна Корея за почти три години беше почти плътно, херметически затворена и изолирана. Постепенно бяха отпуснати ограниченията. Лека-полека се възстановиха и търговските контакти с Китай. Това помогна на режима да консолидира своя контрол. Ким е доста по-уверен. Първите години, когато пое тази ръководна роля, имаше коментари, че системата е нестабилна и имаше дори признаци, че има недоволство в част от елита. Той използва периода на Covid допълнително да засили контрола върху самото общество".
На трето място - това е израз на все по-голямата външнополитическа увереност на режима, добави политологът. "Подобряването на отношенията с Русия са важен фактор в сегашния контекст, като периметърът на тези двустранни отношения е много широк. Тук не става въпрос просто за договорка за политическа подкрепа и признание на режима в замяна на муниции. Желанията на Пхенян са доста по-широки. Те имат желание да придобият от Русия доста по-широка гама от оръжия, нови технологии. Русия губи позиции на някои военни пазари и от тази гледна точка тя ще има желание да помогне на Пхенян.
"Има и важен икономически аспект - сериозно увеличаване на търговията между двете държави, трудова миграция. Става дума за доста по-широка кампания, която дори може да се окаже доста различна от традиционната цел и нагласа, която Пхенян си е поставил - да вдигне градуса на напрежението, за да влезе в режим на преговори и да пробва да търси евентуални отстъпки от западните партньори. На прага сме на промяна на този подход, защото Пхенян вече се чувства доста по-уверен в тази ос, която се оформи и в която може все повече да разчита и на Русия и традиционно на Китай. Става дума за по-високо ниво на увереност".
Китай е в раздвоена позиция специално по отношение на поведението на Пхенян, защото от една страна стратегическият интерес на китайците винаги е бил Северна Корея да продължи да съществува като буферна зона, подчерта Владимир Шопов. "Това, което притеснява Пекин в някаква степен е задълбочаването на отношенията с Русия и появата на поливалентност във външната политика на Северна Корея, дотолкова доколкото Пхенян винаги е бил принуден да разчита на китайска подкрепа".
"Пекин все още ще изчака да види до къде ще стигнат тези усилия и до каква степен традиционните отношеня на Китай със Северна Корея евентуално могат да бъдат в някаква степен балансирани между Пхенян и Москва".
До сега случващото се на Корейския полуостров обикновено се възприема като самостоятелен казус, но с оформянето на тази ос Китай - Русия - Северна Корея - не бива да изключваме вариант, при който може да има известна координация на ескалиране на напрежението в различни точки едновременно, предупреди Шопов. "Вече не можем да изключим и по-висока степен на координация, което да означава разширяване на точките на напрежение с допълнителна координирана ескалация по отношение на Южна Корея от страна на Пхенян. Това е втора съществена промяна, на която сме свидетели в момента".
"По отношение на двустранните отношения между Китай и Северна Корея по-скоро си мисля, че Пекин все още е в изчаквателна позиция, но е и достатъчно уверен в силата и устойчивостта на отношенията си с Пхенян. А си мисля и, че Ким няма да забрави факта, че оцеляването на неговия режим до голяма степен е благодарение на Китай. Така че и севернокорейците ще бъдат достатъчно внимателни да не направят прекалено остър завой или да поемат прекалено много жестове и ангажименти спрямо Москва, рискувайки недоволство от страна на Китай".
Корупционните скандали в Китай - какво ни говорят те за проблемите на правителството там? До къде можем да очакваме, че ще стигнат разследванията в Китай? Колко точно са дълбоки корените на корупцията в Китай?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.