Срокът, определен за изтегляне на мироопазващата мисия на ООН от Конго, е крайно недостатъчен. Някои от дейностите, които изпълнява мироопазващата мисия, няма от кого да бъдат поети. Основна част от мандата на мисията е закрилата на цивилното население от военни групировки. Това каза Фани Атанасова, експерт по международни отношения, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
"С това много краткосрочно прекратяване на мисията се счита, че единственият легитимен актьор, на който може това да се повери, е правителството. Защото именно това според международното право е и основният актьор, който трябва да осигури закрилата на цивилното население. Но ако страната имаше този капацитет, то тя нямаше да има нужда от мироопазваща мисия на ООН на първо място".
Второто, което е една от критичните дейности на мисията, за която правителството няма капацитет и няма други международни актьори, които да я поемат, е мисията по разоръжаване, демобилизация и реинтеграция на членове на въоръжени групировки, каза Атанасова. "Това изисква невероятни ресурси и изключителен технически капацитет, които са ключова дейност на ООН в рамките на много различни мироопазващи мисии и не може да бъде поета от никой друг. Друга дейност, която също е много важна, е че въоръжените групировки често наемат деца и малолетни в своите редици и една част от дейността на мисиите е закрилата на тези деца и освобождаването им от тези групировки - едни от тях са там насила, а други са там, защото им се обещават доходи. Но те според международното и според конгоанското право нямат какво да търсят там".
"Последното, което също е много важно е, че мисията имаше като задача да се бори и с беззаконието и безнаказаността за престъпления, извършени през двете конгоаски войни и настоящите военни действия и да подпомага съдебната система на Конго, за да може безнаказаността поддържа тази престъпност и тя продължава. Идеята е, че като се действа за спиране на безнаказаността тази тенденция ще намалее. Това също отпада и няма да може да бъде подкрепена националната съдебна система и това ще е пореден фактор за продължаващата дестабилизация на страната".
Конституционният съд на Република Конго утвърди убедителната победа на досегашния президент Феликс Чизекеди от изборите през декември. Съдът прие резултатите, при които той е взел 73% от гласовете и по този начин си осигурява втори мандат начело на икономически бедната, но иначе много богата на природни ресурси държава. Опозицията, религиозни лидери и международни наблудатели обаче определят изборите като нечестни и алармират за редица нередности.
Въпреки че в името си страната носи названието "демократична" - Демократична република Конго - всъщност това е една много млада и незряла демокрация, пред която стоят много реформи. Изборите се проведоха в следствие на една традиция от няколко избора, в които са отчетени сериозни манипулации. И в този случай, за жалост, и външни организации и вътрешни, които са за наблюдение на изборите, отчетоха много сериозни проблеми, коментира Атанасова.
"По принцип още в средата на миналата година активисти на гражданското общество започнаха да сигнализират за определени проблеми. Например, че избирателните списъци не са актуализирани от много време и, че в тях се счита че има определени нередности. Откровено се споменава, че тези списъци не са одитирани и при тях има проблеми. Въпреки това не се предприеха стъпки това да се промени".
Освен това проблемът с несигурността и разселването на хората. Изборите се проведоха в контекст, в който една голяма част от Изтока на страната е засегната от въоръжени групировки и в две от провинциите правителството обяви, че няма да има възможност да проведе избори поради съображения за сигурност. Това засегна поне 1 млн. избиратели, което е сериозна цифра.
Около 7 млн., най-много в световен мащаб, са вътрешно разселените в Конго. Тоест около 7 млн. избиратели не са могли да гласуват, поради това, че не са били на мястото, където са регистрирани. Това само по себе си са серизни предизвикателства. Имаше и сериозни предизвикателства, свързани с логистиката и набавяне на материали навреме, добави Атанасова.
"В самия ден на изборите в Конго се случи следното - поне една трета от изборните секции не отвориха, а в доста от изборните секции не е набавен достатъчно материал или не са набавени всички материали. Липсват определени бюлетини. Има лошофункциониращи или нефункциониращи избирателни машини и т.н. Наблюдават се и други нередности".
Изборите, в разрез с конституцията на Демократична република Конго, се провеждат не в един ден, а в рамките на повече от седмица. Не се знае как са отчетени резулатите. Машините имат определени времеви диапазон, през който могат да предадат резултатите по електронен път, а когато се излезе от тези граници не се знае как са отчетени тези гласове, каза още събеседничката.
"В тези избори участваха (в президентските специално) 26 кандидата, между които единият е лауреат на Нобелова награда за мир, другият е бивш губернатор на най-успешната и икономически развита провинция в страната, както и други двама кандидати със сериозна популярност в страната, е много нереалистично да се мисли, че един кандидат с такава конкуренция, е спечелил 73,5% от изборите, като на някои места, в определени локални провинции е спечелил 98% до 99% от гласовете, което няма как да е реалистично".
С локалното приемане от страна на регионалните сили и съда на резултатите от изборите, каквото наблюдавахме и в Зимбабве, не се ли нормализират изборните измами и манипулации?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.