Дългът е резултат на изразходвани средства, които са повече от приходите. Това е резултат на макроикономическата политика на дадена управляваща партия. Винаги, когато има война дефицитите и дълга на САЩ се увеличава, започвайки от Първата световна война, а сега имаме от последните години война в Украйна и война в ивицата Газа. А с повишението на лихвените проценти от страна на Федералния резерв стана по-скъпо обслужването на дълга, това коментира Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
Общият държавен дълг на САЩ достигна 34 трилиона долара за първи път, но Конгреса успя да се споразумее за финансиране на правителството. В един момент анализаторите, финансистите и останалите наблюдатели свикват с големите числа, но не може да се заяви, че увеличението на дълга е безконтролно, каза Иванчев. Наблюдава се силно политизиране на разходите от управлението на Обама насам и в година на избори, като тази, никой не би искал да предприеме мерки, който няма да се харесат от електората.
С повишението на лихвените проценти от страна на Федералния резерв (Фед) стана по-скъпо обслужването на дълга, като за 2022 г. то е 2,07%, а в момента е около 2,97%, което е почти процентен пункт увеличение и при дълг от 34 трилиона това се равнява на 340 милиарда долара, обясни гостът. Наблюдателите очакват запазване на сегашните лихвени нива, поне до средата на годината, а ако нивата на инфлацията се запазят близко до целта се очаква понижение във втората половина на 2024 г. Такова намаление би било в полза на възобновяването на икономическата активност, тъй като финансирането на корпоративния сектор и обслужването на държавният дълг стават по-евтини, каза Иванчев.
Ако увеличението на дълга е в синхрон с ръста на БВП, то няма място за притеснения, като гостът обясни, че около 180% дълг спрямо БВП би изглеждал твърде много, но в момента има страни с над 120% и все още функционират без тежки спънки, но дългосрочно големият дълг не е добра политика. Достигането до лимитните числа би означавало неминуем крах за пазара и участниците в него.
„Дълга е резултат на изразходвани средства, които са повече от приходите. Това е резултат на макроикономическата политика на дадена управляваща партия. Може би най-големия скок - еднократен в задълженията на САЩ бе по време на президента Обама със социалните програми. Следващия такъв разходен шок бе по време на Covid пандемията. Разбира се винаги, когато има война дефицитите и дълга на САЩ се увеличава, започвайки от Първата световна война, а сега имаме от последните години война в Украйна и война в ивицата Газа.“
Анализи сочат, че дефицита от бюджета на САЩ ще бъде 6,3%, при 4,1% за 2022 г. Но това не изглежда като въпрос, който се обсъжда в страната и не изглежда пречка за САЩ в краткосрочен план. Това дефицитно повишение трябва да се отдаде на двете войни, за който САЩ помагат финансово и намалените приходи от данъци върху личните доходи на американските граждани.
В Конгреса се наблюдава политическа борба и отстояването на вижданията на партиите, около разговорите за споразумението за финансиране на правителството.
„Републиканците искат орязване на социални пакети, намаление на финансиране на общински, държавни училища, намаляване на пакети към ветераните, а пък демократите искат обратното, за да флиртуват с техните избиратели. Тоест чрез икономически мерки кристализират тяхната борба за гласове, на предстоящите избори. Става натрапчиво в последните години, че в един момент тавана се стига и едните започват да извиват ръцете на другите. Става натрапчиво и това уронва престижа на САЩ.“
Тази борба уронва престижа на страната и се отразявана рейтинга, даден от две агенции, който пада от три пъти A – до два пъти A.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.