Голяма част от поетите ангажименти към Австрия, свързани с членството ни в Шенген, касаят функционирането на Дъблинското споразумение. Ангажиментите, касаещи промяна на функционирането на цялата система, са нереалистични. Докато тези, обвързани със засилен контрол по българските граници – включително допълнителна подкрепа от европейски агенции, са в наша полза. Частта от ангажиментите, която касае Дъблинското споразумение, по-скоро изпълняват определени политически функции в Австрия и до известна степен в България. Това заяви Горан Георгиев, експерт, Център за изследване на демокрацията в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.
Във връзка с предстоящите избори по света експертът посочи, че радикализацията и плурализацията в обществата са на рекордно високи нива и ще продължат да растат през тази година. Основният метод за водене на политика в Европа и Австрия е популизъм, а оттам насетне темата с миграцията и суверенитета на една страна, е огромен политически въпрос и партиите се състезават по него.
„В сценария, в който в Австрия идват на власт по-десни популисти, шансовете ни за пълно влизане в Шенген намаляват, но и това не ги неутрализира напълно. Дори когато идват на власт по-екстремистки политически играчи, демократичните институции са доказали, че устояват на ударите, но също така на тези партии им е трудно да управляват.“
Според Георгиев е въпрос на време България да стигне до пълно приемане в Шенген независимо от Австрия. Реалистично е да получим „да“ за пълно членство в Шенген през тази година – определящи ще бъдат предстоящите избори.
Основната промяна от „въздушния Шенген“ ще бъде за пътуващите граждани, но сухопътната граница е по-ценна икономически. Но все пак не трябва да забравяме, че самата Австрия се присъединява поетапно. Не трябва да се възприема като нещо изцяло неформално, тъй като това определено е голяма стъпка напред и може да се счете за някаква гаранция, че ще станем пълноправен член на Шенген, смята Георгиев.
По отношение на основните позитиви за членство на България в безвизовото пространство Георгиев отбеляза, че на първо място те са икономически, защото товa намалява пречките за търговия, дава свобода на движение и свобода за работно място, което е икономически изгодно както за нас, така и за Шенгенското пространство.
„Това ще позволи на чуждестранни компании да се конкурират по-ефективно на българския пазар, както и български компании да се развиват по-ефективно в други страни членки. Така ще се намалят нефеективните компании и някои монополи у нас много ще пострадат, което пък е добре за крайния потребител.“
Мотивите за неодобрение на Австрия за пълноправно членство на България и Румъния в Шенгенското пространство са свързани с политическите динамики и дипломация. Геополитическият контекст е особено силно заложен, когато говорим за Румъния, която е много важен стратегически партньор що се касае до подкрепата към Украйна, а България също е важна в това отношение. За Австрия това има значение, защото тя среща дипломатически натиск. Стратегията и геополитиката оказват решаващо влияние и Австрия трябва да маневрира в този контекст, заяви Георгиев.
„2024 е изключително рискова година и трябва да сме подготвени за най-лошите сценарии – евентуалните такива са тези, в които ни залива вълна от крайно десен популизъм.“
Политиците се влияят повече от всякога какво се говори „на улицата“ и в медийното пространство. Ние ясно виждаме при социологически проучвания, че колкото по-масово едно общество вярва на дезинформационни наративи, толкова по-вероятно е то да гласува за проавторитарни партии. В контекста на нарастваща геополитическа криза ще се влагат повече ресурси в сигурност, отбрана и кризисно управление и комуникации, коментира експертът.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.