С приема ни частично в Шенген се дават положителни сигнали от европейските партньори, но за влизане в еврозоната има повече формални критерии. Няма да видим много икономически последици от пространството, като ползите ще дойдат след влизането ни и със сухопътни граници, а информираността за еврозоната е много ниска. Драстичното повишение на минималната работна заплата крие ползи и рискове. Много хората, работещи на минимална работна заплата, ще повишат стандарта си на живот, но от друга страна повишението създава бариера на пазара на труда, като може ниско квалифицирани кадри, в някои населени места, да не могат да я прескочат, това коментира Адриан Николов, анализатор - Институт за пазарна икономика, в предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
С приемането ни по въздух и вода в Шенген, европейските ни партньори дават ясен положителен сигнал, че недоверието, към институциите ни и способността ни да опазваме границите, частично е отминало, каза Николов. Явно партньорите от ЕС одобряват в по-голяма степен правителството ни, като е по-важно развитието около еврозоната, където нещата изглеждат по-неясни, допълни гостът.
За влизането ни в еврозоната има по-формални критерии, които трябва да бъдат изпълнени като ограничението на дефицита, като гостът обясни, че той на фокус, при изготвянето на бюджет 2024. Според него по-големият проблем е инфлацията, тъй като в края на пролетта ще излезе доклад, който ще оцени инфлацията ни за 12 месеца и ще я сравни с тази на трите страни от еврозоната с най-нисък ръст на цените и се очаква да се разминаваме от целта.
„Тук много важно е да посочим как се случиха нещата с Хърватия, тъй като тя беше в сходна ситуация, тоест тя не изпълняваше инфлационния критерии, но благодарение на политическа договорка и наличието на обективна причина (ценовият таван, в няколко европейски държави) част от тях бяха просто изключени от изчисленията на маастрихтските критерии, което позволи Хърватия да влезне“.
На този етап няма да видим много икономически последици от пространството, като ползите ще дойдат след влизането ни и със сухопътни граници. Относно темата за еврозоната, гостът обясни, че разговорът по темата не е фокус на внимание вече, като ролята на големите институции да обяснят какво ще се случи след присъединяването ни, тъй като съществуват много митове около това.
„Информираността със сигурност е много ниска.; Настроенията за щастие лека по лека се променят, тъй като начина, по който страните извън еврозоната гледат на своето потенциално членство е част от редовните изследвания на Eurobarometer и в България виждаме едно обръщане по тази тема, последните години. Преди това, особено към средата на миналото десетилетие, скептиците бяха мнозинство, а вече по-скоро еврооптимиститите вече надделяват, въпреки че разликата не е много голяма, но промяната е трайна и то в посока на мнозинство, което по-скоро е в подкрепа на влизането на България в еврозоната.“
Гостът смята, че драстичното повишение на минималната работна заплата крие ползи и рискове. Много хората, работещи на минимална работна заплата, ще повишат стандарта си на живот, но от друга страна повишението създава бариера на пазара на труда, като може ниско квалифицирани кадри, в някои населени места, да не могат да прескочат тази преграда. Трябва да се има предвид и прегряването на трудовия пазар у нас, като безработицата ниска и има много свободни места, като подобно увеличение като номинална стойност в минималната работна заплата не е имало. Той допълни, че много бизнеси са обявили, че ще съкращават работници, а други ще преминат към сивия сектор.
„Моята прогноза е по-скоро, че новата минимална работна заплата ще успее да ограничи достъпа на най-ниско производителните работници до пазара на труда и да намира нова заетост, отколкото да генерира нова безработица в настоящата ситуация.“
Средният доход в големите и развити градове у нас винаги са се движили пред инфлацията, като средният работник у нас винаги е повишавал покупателната си способност, но това не е така за някои региони.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.