Доходите на българите бавно догонват инфлацията и няма ръст при бързите кредити
Николай Цветанов, председател на Асоциация за отговорно небанково кредитиране, „В развитие, 04.01.2024 г.
Обновен: 22:13 | 7 януари 2024
Небанковите кредитори ще са приоритет за глобалните регулатори през 2024 г. Има подобна тенденция за насочване към дружествата за електронни пари, а не толкова към целия сектор. Една голяма част от сектора и към момента е свръхрегулирана – в това число попадат и дружествата за бързи кредити. Данните са огромен ресурс, защото те позволяват на компаниите да извършват качествена оценка на риска при отпускане на кредити. Именно чрез данните се възпрепядства възможността да бъдат отпускани кредити на лица, които да попаднат в дългова спирала. Това коментира Николай Цветанов, председател на Асоциация за отговорно небанково кредитиране в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.
В България се наблюдава стабилен и предсказуем пазар, съответстващ на това, което беше характерно и за изминалите години - ниско ниво на лошите кредити около 4-5%, стабилна основна сума, която търсят кредитополучателите – тя се повиши с около 15-20% в следствие на инфлацията. Това, което се търси, съответства на покупателната способност, каза Цветанов.
Определено не се наблюдава изключителен скок в търсенето на такъв тип продукти у нас. Доходите на българите бавно догонват инфлацията, а при тази тенденция на догонване на доходите се запазва нивото на търсене към определен тип продукти, смята Цветанов.
„Законът за потребителския кредит поставя таван на лихвите и повишаването на основния лихвен процент води след себе си до повишаване на по-голямата част от кредитните продукти. Това прави много по-конкурентни този тип потребителски кредити.“
Проучване, поръчано от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране и проведено от „Трендс“ установи, че основното, за което се разходват средствата от бързи кредити е покупката на техника - 38%, ремонтна дейност – 36%, битови нужди – 27% и пътувания – около 20%. Сумата, която обикновено се търси е около 1000 лв., като срокът на връщане за жените е между 3-6 месеца, а за мъжете 6-12 месеца.
„Водещ разход на микрокредитите е техниката, а това по-скоро е луксозен разход. В този смисъл битовите нужди са едва на трето място за българина при разходване на бързите кредити, което означава, че сме една крачка по-близо до това екзистенц-минимумът да се покрива от месечните ни възнаграждения.“
Като отличителна характеристика Цветанов отбеляза, че разходите за пътувания се разходват от по-младите на възраст между 25-35 г., които най-често кандидатстват онлайн, докато хората в по-напреднала възраст все още предпочитат да теглят кредит на място в офис.
„Доверието към онлайн кредитирането е транспарентно – там нищо не може да се скрие и всичко бива публикувано, докато посещението на място крие повече рискове. За регулаторите също е по-удобно, защото могат да осъществяват постоянен мониторинг.“
Правенето на този бизнес в България през последните години генерира огромно ноу-хау. Има редица български компании, които излязоха на пазара извън страната и развиха собствени продукт и технологии, които са успешни както у нас, така и в Европа и извън нея. Това доказва, че правенето на този бизнес според закона, създава устойчив модел, заяви Цветанов.
„Примерите за нелоялни практики оставят петно върху целия пазар, а има редица компании, които правят законосъобразен бизнес, който е свръхрегулиран.“
Продуктите на компаниите за микрокредити са все по-атрактивни за потребителите. Достъпността, удобството и бързината ги прави доста предпочитан продукт. На практика всички проверки от компаниите могат да бъдат извършени за много кратко време, за което се използват високи технологии и това е сравнително предимство на продукта, посочи Цветанов.
Според Цветанов тежестта от обслужването на кредита е обект на преценка. Според проучването около 25% от кандидатствалите са се сблъскали със ситуация, при която не им е отпуснат желаният кредит. Причината за това е, че са поискали повече, отколкото доходите им позволяват да върнат.
„Финансовата грамотност на подрастващите трябва да бъде включена в учебната програма, защото младите хора трябва да могат да правят семеен бюджет и да смятат приходи и разходи на домакинството, а често се среща неграмотност в това отношение.“
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.