Една от най-важните тенденции в Азия през 2023 г. бе забуксуването на китайската икономика, като с превръщането на Си Дзинпин в президент до живот дойде и трансформацията на икономиката, тъй като лидерът приложи своя подход за развитие на страната, който поставя идеологията над пазарните интереси. Изминаващата 2023 г. ще остане с все по-ясното структуриране на политическия Запад в Азия. Вече се виждат контурите на една доста консолидирана, прозападна конфигурация, с която Китай ще трябва все повече да се съобразява, през идните години, това коментира Владимир Шопов, политолог и анализатор, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.
Една от най-важните тенденции в Азия през 2023 г. бе забуксуването на китайската икономика, към която всички бяха отправили поглед с надежда за глобален растеж и корпоративни успехи, каза Шопов. С превръщането на Си Дзинпин в президент до живот дойде и трансформацията на икономиката, тъй като лидерът приложи своя подход за развитие на страната, който поставя идеологията над пазарните интереси.
Друг фактор за икономическите трусове са някои проблеми, които се оказаха структурни, а не циклични. Наблюдаваше се забавяне на растежа на сектора за недвижими имоти и драстичен спад в търсенето. Друга част от проблема са и свиващият се експорт и изтегляне на западни инвестиции и компании, каза гостът. В момента наблюдаваме доминация на разбирането, че икономиката на страната трябва да бъде по-независима от глобалната и от партньорите на Китай.
„Най-същественото е дългосрочното разбиране и мислене на Си Дзинпин как Китай трябва да върви от тук нататък, което не включва добре познатата ни, от предишни периоди, пазарна динамика; Докато това не се промени, тази тенденция на зацикляне, на този етап поне, мисля че ще продължи.“
В Китай наблюдаваме използването на добре познати подходи като подкрепа на сектора за недвижими имоти, подкрепа за хора, които искат да закупят първото си жилище, намаляване на лихвените проценти и инвестиции в ключови сектори като електромобили, изкуствен интелект и ИТ, които са индустриите на бъдещето, обясни гостът. Поведението на лидерът Си и управляващите показва вярването им, че е дошъл моментът за трансформацията на икономическия модел.
„Важно е да видим, идната година какво ще донесе, дали всъщност това разбиране, че сътресенията не са от такъв мащаб и с такава дълбочина, че да предизвикат по-голяма нестабилност наистина ще се окаже обосновано или ще трябва бързо да се вземат по-решителни мерки.“
През изминаващата година, Индия се открой като нов азиатски и глобален лидер, като това е процес, започнат след идването на власт на Моди, който приложи стратегии, които в момента дават резултати. С изместването на Китай от първото място по брой население, Индия даде символичен сигнал за нейното утвърждаване като силен играч. Страната показва положителна демографска траектория и сближаване със Запада на икономически фронтове. Индия даде ясна заявка, че цели привличане на западен капитал и предразполагане на западните държави за инвестиция и развитие.
„Около Индия вече има една съвсем различна политическа енергия и стопанска енергия; която позволява на страната, със сериозна доза основание, да претендира, че е новия голям бъдещ двигател на цялата азиатска икономика, като разбира се има доста сериозни предизвикателства, които остават пред Ню Делхи, по отношение на инфраструктура, бизнес среда, задълбочаващ се авторитаризъм, в някои отношения, функционирането на съдебната система. Нейното бляскаво стопанско бъдеще не е предизвестено, ще трябва да има нова вълна и поредица от промени, които да бъдат направени, за да може тя наистина да използва тази динамика, която се създаде през 2023 г.“
Прозападната динамика в Азия е породена от целта на държавите на континента да се отскубнат от зависимостите си от Китай, каза гостът. Наблюдава се и промяна в нагласите в поведението на държави, който са били търпеливи до сега към Китай като Филипините, Виетнам и Индонезия, която остава последната голяма страна в Азия, която иска да балансира между Китай и Запада.
„2023 г. наистина ще остане с все по-ясното структуриране на политическия Запад в Азия; Една голяма част от европейските държави, които нямаха стратегии за тихоокеанския регион, през тази година ги приеха и започват да ги изпълняват; Наистина вече се виждат контурите на една доста консолидирана, прозападна да я наречем конфигурация, с която Китай ще трябва все повече да се съобразява, през идните години.“
В момента водещи са стратегиите на диверсификация, като страни, инвестиращи в Китай, разполагат производствата и дейността си поне в още една държава, а понякога и в повече. Вижда се и нарастващата динамика на държавите от АСЕАН, който започват да биват приемани като център на азиатската сцена.
„Азия изглежда по много различен начин вече, 21 век много се коментираше, че ще бъде азиатския век, след това беше превърнат в китайския век, което по различни причини надали ще се случи. Сега много хора казват, че 21 век ще бъде индийски, но аз бих добавил, че 21 век ще принадлежи и на Югоизточна Азия“.
Целия коментар гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.